Постинг
19.08.2014 18:11 -
Раздумки
Автор: kabuli
Категория: Лични дневници
Прочетен: 425 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 19.08.2014 18:13
Прочетен: 425 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 19.08.2014 18:13
А КАКВО
При страшното наводнение, при което пострадали хората и техните домашни животни, била отнесена и къщичката на кучката Джина, в която уплашено скимтели петте нейни малки кученца. Майката лаела тревожно, усещайки идващата смърт, но не напуснала къщичката с кученцата, а останала до тях - майчиният й инстинкт бил по-силен от страха пред смъртта.
Виждайки как водата отнася Джина, а с нея и беззащитните кученца, синът на стопанката се хвърлил във водата, за да ги спаси. Майка му се развикала тревожно да не прави това, но той въпреки опасността да бъде завлечен от водата, стигнал до къщичката и спасил кученцата.
- Защо, защо го направи? - питала майката през сълзи, прегръщайки го силно до себе си. - Ами ако се беше удавил, а? Какво щеше да правя аз без теб след това?
- А какво щеше да прави Джина без своите кученца, мамо? - попитал синът, сочейки как тя ги облизва, а една сълза бавно и тъжно се отронва от окото й.
ДЪРВЕТА
Расли в гората един до друг два бора - черен и бял. Черният бор бил по-тих, по-кротък, мълчалив и почти без претенции, за разлика от белия си събрат.
Белият бор изместил черния от слънчевото място, където и водата била повече, и свежия вятър, и условията за растеж.
С годините черният бор изостанал в своето развитие, докато белият израснал строен и хубавец - за чудо и приказ.
Един ден внезапно до тях застанали хора с брадви. Взели да ги оглеждат от всички страни и един от тях казал:
- Този ще е, замахнал с брадвата и отсякъл първата треска от белия бор. - Този бор ще е идеален за мачта на кораба. Сечете!
И цялата гора станала свидетел на смъртта на белия бор.
- Сега, това да си мачта на кораб възкресение в Рая ли е или си е направо ад? - задавал си този въпрос черният бор, който въобще не останал зарадван от съдбата на белия бор.
И все още продължава да си го задава.
БЪДЕЩЕТО И ЩАСТИЕТО
В централния подлез на града гледачка на карти и на боб разположила масичката си и веднага се образувала дълга редица от чакащи, които искали да узнаят нещо за бъдещето, което идвало срещу тях. Чакащите били млади и стари, болни и здрави, интелигенти и работници, клошари и бизнесмени. Чакали търпеливо и с часове гледачката да им открехне завесата на невидимото за тях.
- Каква е тази опашка от чакащи? - попитал старец, който отивал към Катедралата, да запали свещ за мир на душата на покойната му бабичка.
- А бе, гледачката пак я дошла! - отговорил чакащ - та чакаме да си чуем бъдещето и дали ще ни срещне щастието.
- Момче, бъдещето ще дойде, където и да си. Какво ще бъде то, зависи от теб, защото всеки е господар на бъдещето си.
А колкото до щастието, едва ли можеш да знаеш, че то може вече да е минало покрай теб и ти да не си го усетил и видял, защото чинно чакаш реда си някой да ти каже какво ще ти поднесе живота и дали ще имаш щастие в него.
Старецът тръгнал към Катедралата, а след него полека-лека опашката от чакащи взела да се разпръсква.
При страшното наводнение, при което пострадали хората и техните домашни животни, била отнесена и къщичката на кучката Джина, в която уплашено скимтели петте нейни малки кученца. Майката лаела тревожно, усещайки идващата смърт, но не напуснала къщичката с кученцата, а останала до тях - майчиният й инстинкт бил по-силен от страха пред смъртта.
Виждайки как водата отнася Джина, а с нея и беззащитните кученца, синът на стопанката се хвърлил във водата, за да ги спаси. Майка му се развикала тревожно да не прави това, но той въпреки опасността да бъде завлечен от водата, стигнал до къщичката и спасил кученцата.
- Защо, защо го направи? - питала майката през сълзи, прегръщайки го силно до себе си. - Ами ако се беше удавил, а? Какво щеше да правя аз без теб след това?
- А какво щеше да прави Джина без своите кученца, мамо? - попитал синът, сочейки как тя ги облизва, а една сълза бавно и тъжно се отронва от окото й.
ДЪРВЕТА
Расли в гората един до друг два бора - черен и бял. Черният бор бил по-тих, по-кротък, мълчалив и почти без претенции, за разлика от белия си събрат.
Белият бор изместил черния от слънчевото място, където и водата била повече, и свежия вятър, и условията за растеж.
С годините черният бор изостанал в своето развитие, докато белият израснал строен и хубавец - за чудо и приказ.
Един ден внезапно до тях застанали хора с брадви. Взели да ги оглеждат от всички страни и един от тях казал:
- Този ще е, замахнал с брадвата и отсякъл първата треска от белия бор. - Този бор ще е идеален за мачта на кораба. Сечете!
И цялата гора станала свидетел на смъртта на белия бор.
- Сега, това да си мачта на кораб възкресение в Рая ли е или си е направо ад? - задавал си този въпрос черният бор, който въобще не останал зарадван от съдбата на белия бор.
И все още продължава да си го задава.
БЪДЕЩЕТО И ЩАСТИЕТО
В централния подлез на града гледачка на карти и на боб разположила масичката си и веднага се образувала дълга редица от чакащи, които искали да узнаят нещо за бъдещето, което идвало срещу тях. Чакащите били млади и стари, болни и здрави, интелигенти и работници, клошари и бизнесмени. Чакали търпеливо и с часове гледачката да им открехне завесата на невидимото за тях.
- Каква е тази опашка от чакащи? - попитал старец, който отивал към Катедралата, да запали свещ за мир на душата на покойната му бабичка.
- А бе, гледачката пак я дошла! - отговорил чакащ - та чакаме да си чуем бъдещето и дали ще ни срещне щастието.
- Момче, бъдещето ще дойде, където и да си. Какво ще бъде то, зависи от теб, защото всеки е господар на бъдещето си.
А колкото до щастието, едва ли можеш да знаеш, че то може вече да е минало покрай теб и ти да не си го усетил и видял, защото чинно чакаш реда си някой да ти каже какво ще ти поднесе живота и дали ще имаш щастие в него.
Старецът тръгнал към Катедралата, а след него полека-лека опашката от чакащи взела да се разпръсква.
Тагове:
Вълнообразно
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
