Постинг
19.08.2014 16:21 -
12-ТЕ ВЕЗИРА И ЗЛАТНАТА МОНЕТА
Автор: kabuli
Категория: Лични дневници
Прочетен: 639 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 19.08.2014 16:23
Прочетен: 639 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 19.08.2014 16:23
- Защо така си замислен, младежо? - попитал Учителя момчето, което било настрана от групата, а в очите му се била настанила тъгата.
- Учителю, у дома и навсякъде получавам упреци, че не става нищо от мен, защото нямам собствено мнение, а се съгласявам много бързо с чуждото.
- Ела, момчето ми, ела с мен да влезем в стаята, докато другите си почиват...
- Повикал султанът своите везири, за да му дадат съвет по един много важен и неотложен за решение проблем - започнал да разправя учителя, а ученикът го слушал със затаен дъх. - Говорили, спорили и предлагали везирите различни виждания и решения на проблема, а султанът мълчал и ги слушал.
След над час говорене и спорене те млъкнали и с интерес зачакали какво ще каже техният велик господар.
- Добре, изслушах ви внимателно вас, дванадестте везира. Благодаря ви за отделеното от вас време! Сега сте свободни!
Първият везир попитал какво е решението на великия султан и господар.
- Вие сте дванадесет везира, но аз съм вашият султан и крайното решение е мое! - бил отговора на владетеля.
Съветът ми е да се държиш като султана, когато трябва да взимаш решения, въпреки многото дърдорене около теб.
А ако видиш златна монета в калта ще се наведеш ли да я вземеш?
- Да, учителю!
- А защо? Нали е кална!
- Учителю, ще я измия от калта.
- А ако я видиш в изпражненията човешки, пак ли ще я вземеш, младежо?
- Да, учителю! Пак ще я взема и ще я измия!
- Да, момчето ми, прав си. Златото си е винаги злато и не губи своята ценност. Бъди като златната монета, независимо, че някои искат да те видят в калта.
- Благодаря ви, учителю! - казал с възхищение ученикът, а тъгата напуснала очите му.
- Учителю, у дома и навсякъде получавам упреци, че не става нищо от мен, защото нямам собствено мнение, а се съгласявам много бързо с чуждото.
- Ела, момчето ми, ела с мен да влезем в стаята, докато другите си почиват...
- Повикал султанът своите везири, за да му дадат съвет по един много важен и неотложен за решение проблем - започнал да разправя учителя, а ученикът го слушал със затаен дъх. - Говорили, спорили и предлагали везирите различни виждания и решения на проблема, а султанът мълчал и ги слушал.
След над час говорене и спорене те млъкнали и с интерес зачакали какво ще каже техният велик господар.
- Добре, изслушах ви внимателно вас, дванадестте везира. Благодаря ви за отделеното от вас време! Сега сте свободни!
Първият везир попитал какво е решението на великия султан и господар.
- Вие сте дванадесет везира, но аз съм вашият султан и крайното решение е мое! - бил отговора на владетеля.
Съветът ми е да се държиш като султана, когато трябва да взимаш решения, въпреки многото дърдорене около теб.
А ако видиш златна монета в калта ще се наведеш ли да я вземеш?
- Да, учителю!
- А защо? Нали е кална!
- Учителю, ще я измия от калта.
- А ако я видиш в изпражненията човешки, пак ли ще я вземеш, младежо?
- Да, учителю! Пак ще я взема и ще я измия!
- Да, момчето ми, прав си. Златото си е винаги злато и не губи своята ценност. Бъди като златната монета, независимо, че някои искат да те видят в калта.
- Благодаря ви, учителю! - казал с възхищение ученикът, а тъгата напуснала очите му.
Вълнообразно
Турският вътрешен министър: Целият свят ...
Олга Николова Скобелева- СВЯТИЦАТА, спор...
ОТНОСНО ГЛАГОЛИЦАТА И КИРИЛИЦАТА
Олга Николова Скобелева- СВЯТИЦАТА, спор...
ОТНОСНО ГЛАГОЛИЦАТА И КИРИЛИЦАТА
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
