Кабули от Варна :: Диан Вълков

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

27.07.2014 11:23 - Диан Вълков - Фейсбук

Прочетен: 358 Коментари: 0 Гласове:

-1

Последна промяна: 27.07.2014 17:04

АЗ НЕ СЪМ РОБ!

СТАНЕТЕ ГОРДИ БЪЛГАРИ!!!
ДА ВЪРНЕМ ДОСТОЙНСТВОТО НА РОД И РОДИНА!!!

Така поднесено твърдението при всеки друг отговор или опит за отговор, попадаш в групата на не гордите. Независимо дали ще са българи, албанци или пакистанци. Така поднесено твърдението може да се трансформира на "Аз не съм луд!" и да търпи критика по всички възможни направления.
Да, ние не сме роби във физическия смисъл, което също може да се оспорва, при положение, че ни карат да работим до почти смъртта си, с изгледи да работим до самата си смърт, което е присъщо на робите.
Ние не се чувстваме роби, защото навремето сатирикът Димитър Стоянов - известен като Радой Ралин - беше казал нещо като "Дай на човека малката свобода и му вземи голямата". Та ни дадоха правото да си плещим и пишем глупости навсякъде, а най-много по стените на тоалетните и по страниците на "жълтите" вестници, за да се почувстваме свободни в страната на свободното празно говорене.
Е, това свобода ли е? И кара ли ни да се чувстваме свободни? Какво от това, че знаем имената на тези, които ни натресоха модерното робство, като не сме свободни да ги изхвърлим на бунището на историята! Та свободата е много специфично усещане и не е така просто да извикаме площадно "Аз не съм роб!"
Робството при едни е равно на свобода, а свободата при други е равна на робство. Нима мислите, че Делян Пеевски не е роб! Та той е най-истинският роб в свободна България, защото от много млад са го заробили в такова робство, в което свободата никога не се подарява.
Да, обаче той е всевластният господар в инак свободна България! Нали?
Е, то стана един тюрлю-гювеч! Майната му!
Щом се чувстваш роб, значи си роб, макар и да си свободен да отидеш на края на света, само с лична карта. Щом се чувстваш свободен, значи си свободен, даже да не можеш да отидеш никъде, макар и вече само с лична карта.
Горд не се става. То не е като да караш курсове за шофьор и след три месеца да си поредният убиец на четири крака - пардон! - колела.
Горд се раждаш в гордо семейство, в горда среда и сред горд народ. Ако тези компоненти са святата триада на съществуването, то от този плакатен призив въобще няма да има нужда.

Нагоре