Постинг
25.07.2014 15:33 -
Водопад
Автор: kabuli
Категория: Лични дневници
Прочетен: 598 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 25.07.2014 15:36
Прочетен: 598 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 25.07.2014 15:36
- Чичо, ти си писател, теб те четат хиляди хора и получаваш похвали от тях. Нали така?
Чичото обърнал поглед към племенника си, усмихнал се и казал:
- Хайде, задай си въпроса?
- Вчера ми отказа, когато й предложих брак. Обичам я чичо и те моля, дай ми съвет как да постъпя.
- Слушай момчето ми, за болестта "любов" никога не е било открито лекарство. От нея и с нея се лекуват винаги по двойки. Но утре ще те заведа на едно прекрасно място.
На другият ден писателят и племенникът му отишли в планината, до водопада. Красотата на природата ги залюляла в своята невидима люлка и отворила душите и сърцата им.
След дълго мълчание чичото казал:
- Красиво е, нали! Бог е бил вдъхновен, когато е създал това кътче от природата.
Заприказвали се за различни неща, но племенникът очаквал да му бъде даден съвет.
- Ето, тази вода пада със своето постоянство от незапомнени времена. С една и съща сила и мощ и нито за миг нито силата й, нито мощта й са намалели. Пада, разбивайки скалата с упоритостта си и създава тази невероятна красота. Бъди упорит като водопада и не се отказвай от нея, щом я обичаш. Но не забравяй никога красотата в отношението си.
- Да, водопада обаче продължава като тиха и кротка река - казал племенникът.
- И така трябва да бъде, момчето ми. От начало любовта ни блъска с мощта си, създавайки красотата на младостта. След това тя утихва и започва кротко да тече, укротена от годините и помъдряла от старостта.
Чичото обърнал поглед към племенника си, усмихнал се и казал:
- Хайде, задай си въпроса?
- Вчера ми отказа, когато й предложих брак. Обичам я чичо и те моля, дай ми съвет как да постъпя.
- Слушай момчето ми, за болестта "любов" никога не е било открито лекарство. От нея и с нея се лекуват винаги по двойки. Но утре ще те заведа на едно прекрасно място.
На другият ден писателят и племенникът му отишли в планината, до водопада. Красотата на природата ги залюляла в своята невидима люлка и отворила душите и сърцата им.
След дълго мълчание чичото казал:
- Красиво е, нали! Бог е бил вдъхновен, когато е създал това кътче от природата.
Заприказвали се за различни неща, но племенникът очаквал да му бъде даден съвет.
- Ето, тази вода пада със своето постоянство от незапомнени времена. С една и съща сила и мощ и нито за миг нито силата й, нито мощта й са намалели. Пада, разбивайки скалата с упоритостта си и създава тази невероятна красота. Бъди упорит като водопада и не се отказвай от нея, щом я обичаш. Но не забравяй никога красотата в отношението си.
- Да, водопада обаче продължава като тиха и кротка река - казал племенникът.
- И така трябва да бъде, момчето ми. От начало любовта ни блъска с мощта си, създавайки красотата на младостта. След това тя утихва и започва кротко да тече, укротена от годините и помъдряла от старостта.
Вълнообразно
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
