Бързал Гурбетчията да се прибере на село от дълъг гурбет. Сърцето му силно туптяло от вълнение от близката среща с жена си и децата си, които от три години не бил виждал.
     Той решил да мине напряко през гората, която била гъста и непроходима, за да скъси колкото си може своя път. По невнимание и от бързането се подхлъзнал и се затъркалял нанадолнището - едва не се пребил.
   - Боже, моля те, опази ме, за да се прибера у дома, преди да се е мръкнало! - отправил молба към Бога той.
     Станал и отново забързал, но се спънал в един сух клон и отново паднал, а точно пред него зейнал отвор.
     - Господи, без малко да пропадна в дупката! Боже мили, какво щеше да стане с мен! Щях да погина, без да си видя децата и жената!
      Станал и отново забързал, защото вече мрачината се спускала над непроходимата гора.
    Завалял проливен дъжд и страшни гръмотевици раздрали потъмнялото небе. Изведнъж гръм ударил едно от дърветата и то паднало над дола, който взел да се пълни от прииждащата вода.
      - Господи, моля те, не ме изоставяй! Ето, светлините на селото се виждат! помогни ми да се прибера, моля те! - шепнел на себе си Гурбетчията, минавайки по дървото.
     И след час, мокър до кости и изтощен до краен предел, той отворил безкрайно щастлив вратата на родния си дом, стискайки в силна прегръдка жена и деца. Радостта така го била обладала, че той забравил за премеждията по пътя си, докато старият му баща не го попитал как си е дошъл.
Изслушал бащата разказа и казал:
      - Там, където си се подхлъзнал по нанадолнището, е леговището на вълка. Добре е, че си се изтъркалял, защото щеше да се срещнеш с него.
     Дупката, която се е отворила пред теб е отвора на шахта от незапомнени времена. Разправят, че е била още от времето на ромеите. Ако не се бил спънал в клона, щял си да пропаднеш в дупката.
     Гръмотевицата, която съборила дървото, ти е сторила мост над дола, който е щял да те завлече с прииждащите води.
  Сине, през целия ти път Бог е бил с теб, за да те предпази, за радост на жена ти, децата ти и на нас.