Дошла кризата и Човека останал без работа, като стотици хиляди други.
     След като семейството му взело системно да гладува и мизерства, жена му го напуснала и отишла с децата им при родителите си, на село. Човекът останал сам в апартамента си и продължавал да живее мизерно, докато не бил изгонен и от него, поради неплащане на наема, тока, водата, телефона.
     Сложил оскъдния си багаж в чантата и напуснал, пред очите на общинските служители с плувнали в сълзи очи. Излязъл навън във ветровитата септемврийска утрин и видял на пейката, пред входа на блока, да седи самотен и неугледен мъж.
     - Извинете господине, много съм гладен! Да ви се намира филийка хляб?
Човека извадил от чантата си останалите две филии хляб и дал едната на непознатия
     - Това имам, друже! Ето, виждаш ли ги тези? - показал той излизащите от входа общински служители - те ме изгониха от апартамента, в който ми се родиха децата и в който изживях най-щастливите си мигове. Сега и аз съм като теб, гладен бездомник  - и станал от пейката.
     - Мога ли да дойда с теб? - попитал непознатия.
     - Ами ела!
     Тръгнали двамата бездомници, а Човека взел да разправя за живота си, който се преобърнал наопаки, след като бил съкратен от предприятието, в което работил
     По пътя им, на друга пейка, видели жена да плаче.
     - Какво е станало госпожо с вас? - попитал я Човека.
     - Живея накрая на града, а си загубих едното левче за автобуса. Трябва да се прибера пеша, а е далеч.
    Човека бръкнал в джоба си и й подал последният си лев.
     - Вземете и се прибирайте, че се задава дъжд - казал й той.
     - Благодаря ви господине за добрината, която сторихте! - казала развълнувана жената и поела към автобусната спирка.
     Пътят им минавал през моста на канала, който пресичал града на две. На него момченце силно ридаело.
     - Защо плачеш, детенце мило - попитал го Човека, галейки го по главата.
     - Защото си изтървах мечето в канала, чичко - казало през сълзи момченцето.
     Човека бръкнал в чантата и изкарал от там детска играчка на едно от децата му и я подал на момченцето.
     - Вземи я дете и се прибирай, че скоро ще завали дъжд, а майка ти ще се тревожи за теб.
     Продължил пътя си Човека, придружаван от непознатия си спътник.
     Навлезли в богатия квартал на града, когато заваляло дъжд.
     Не след дълго непознатият казал:
     - Пристигнахме! - и отворил входната врата на богато уредена къща. - Влез, влез, че се намокрихме здравата! - поканил непознатия нашият човек, който замръзнал учуден от поканата.
     Вратата на къщата се отворила и той видял жената, на която дал последният си лев за автобусен билет, и момченцето, на което подарил играчката на сина си.
Влязъл вътре и останал потресен от чутото и видяното:
- Аз съм стопанина на този дом, това е моята съпруга, а това момченце е внукът ми. Ти днес извърши три добрини на хора, които не познаваш: сподели последния си хляб, даде последния си лев и подари играчката на детето си. Твоите добрини са от сърце и са присъщи на исдтинските човеци, защото светът е пълен с хора, а човеците са малко. Не заслужаваш участта си, както не заслужават участта си стотиците хиляди като теб. Ти извърши три добрини и ще получиш три добрини: ще живееш при нас със семейството си; ще започнеш работа при мен и ще купиш на децата си всичко, което им е необходима за едно щастливо детство.
     Е, тази приказка е вълшебна, но нали и мечтите ни са винаги вълшебни!