Постинг
05.07.2014 22:11 -
ЦАРЯТ И МЪДРОСТТА
Автор: kabuli
Категория: Лични дневници
Прочетен: 240 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 05.07.2014 22:32
Прочетен: 240 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 05.07.2014 22:32
Казали на царя, че в планината живее 120-годишен овчар. Царят пожелал да се срещне с него.
- Ваше величество, кога да го доведем в двореца?
- О, не, ние ще отидем при него! - казал той.
От двореца останали учудени от желанието на монарха да отиде на крака при простия овчар, па макар и бил той на 120 години.
Когато пристигнали в селото, казали, че старецът живее в овчарника, високо в планината и че до там може да се отиде само пеша.
Спогледали се смутено придружителите на царя. Не само че дошли в селото на простия овчар, ами и пеша до него трябвало да отидат, следвайки своя господар.
След тричасово ходене стигнали до овчарника. Старецът в него момент доял овцете и въобще не се впечатлил от височайшото посещение, а проъдължил да си върши работата.
След като свършил, той стиснал ръката на царя и я целунал. Но какво било удивлението на свитата, когато и царят целунал ръката на стареца.
- Кажи ми дядо, как така си доживял до тази дълбока старост?
- Царю, никога не се ядосвам заради глупостта на другите.
Винаги говоря, след като си премисля думите, защото няма по-лошо от криво казана или накриво разбрана дума.
Приемам хората такива, каквито са, защото мъдростта и глупостта винаги вървят хванати за ръце.
Лягам си рано и ставам рано и не ме е страх от вълците, защото по-големи вълци от нас, хората, няма.
Не прекалявам с храната, защото тя е здраве и болест едновременно.
И не пия, царю, защото човек с размътен акъл е като злобно куче - хапе на поразия, без да знае защо.
Не съм мразил и не съм ревнувал, защото между омразата и ревността няма разлика.
И хубаво си направил, че си ги домъкнал тези твои големци тук! Те със сигурност са забравили да ходят по селската земя, а от нея по-голяма сила няма.
Пожелавам ти царю да достигнеш моите години и да опазваш земята на царството ни, щото човек без царство е като сирак - без майка, която да се грижи за него и без баща, който да му подаде ръка, когато трябва.
- Ваше величество, защо целунахте ръката на овчаря? - попитали царя.
- Защото аз не целунах ръката на простия овчар, а уважих Мъдростта, която бе споделена с мен. А тя целуна не ръката на царя, а отдаде почит и уважение на цялото царство.
- Ваше величество, кога да го доведем в двореца?
- О, не, ние ще отидем при него! - казал той.
От двореца останали учудени от желанието на монарха да отиде на крака при простия овчар, па макар и бил той на 120 години.
Когато пристигнали в селото, казали, че старецът живее в овчарника, високо в планината и че до там може да се отиде само пеша.
Спогледали се смутено придружителите на царя. Не само че дошли в селото на простия овчар, ами и пеша до него трябвало да отидат, следвайки своя господар.
След тричасово ходене стигнали до овчарника. Старецът в него момент доял овцете и въобще не се впечатлил от височайшото посещение, а проъдължил да си върши работата.
След като свършил, той стиснал ръката на царя и я целунал. Но какво било удивлението на свитата, когато и царят целунал ръката на стареца.
- Кажи ми дядо, как така си доживял до тази дълбока старост?
- Царю, никога не се ядосвам заради глупостта на другите.
Винаги говоря, след като си премисля думите, защото няма по-лошо от криво казана или накриво разбрана дума.
Приемам хората такива, каквито са, защото мъдростта и глупостта винаги вървят хванати за ръце.
Лягам си рано и ставам рано и не ме е страх от вълците, защото по-големи вълци от нас, хората, няма.
Не прекалявам с храната, защото тя е здраве и болест едновременно.
И не пия, царю, защото човек с размътен акъл е като злобно куче - хапе на поразия, без да знае защо.
Не съм мразил и не съм ревнувал, защото между омразата и ревността няма разлика.
И хубаво си направил, че си ги домъкнал тези твои големци тук! Те със сигурност са забравили да ходят по селската земя, а от нея по-голяма сила няма.
Пожелавам ти царю да достигнеш моите години и да опазваш земята на царството ни, щото човек без царство е като сирак - без майка, която да се грижи за него и без баща, който да му подаде ръка, когато трябва.
- Ваше величество, защо целунахте ръката на овчаря? - попитали царя.
- Защото аз не целунах ръката на простия овчар, а уважих Мъдростта, която бе споделена с мен. А тя целуна не ръката на царя, а отдаде почит и уважение на цялото царство.
Вълнообразно
Руска експедиция открила уникално доказа...
И да плаче Соломон Паси, войските на САЩ...
300 бомбардировачи бомбардират Враца, Ку...
И да плаче Соломон Паси, войските на САЩ...
300 бомбардировачи бомбардират Враца, Ку...
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
