Адютантът на генерала бил възхитен от спокойствието му преди битките. Още повече, че това спокойствие не го напускало и по време на боя.
След едно сражение, преди лягане, той заговорил генерала:
- Господин генерал, аз съм възхитен не от вашата смелост по време на всяка битка, а от вашето спокойствие по време на битките. Нима не чувствате страх от смъртта, господин генерал?
- Този, който който ти каже, че не чувства страх, знай че лъже. Само безумците са безстрашни, а аз не съм безумец.
- О, не, господин генерал, аз съвсем не исках...
- Да, питаш ме дали изпитвам страх от смъртта? Всички ние, рано или късно, ще умрем, адютанте. Раждането и смъртта са двете най-важни събития в живота на човек, въпреки че той не може да участва в тях съзнателно и доброволно. Е, изключвам самоубийците, попаднали в капана на необяснимото.
Пред смъртта всички сме равни, младежо, и твоят живот не е по-малко ценен от моя.
Направило ти е впечатление моето спокойствие по време на битките.
Изхождайки от личното си убеждение за живота на някого, ние сме измислили термините "добра смърт" и "лоша смърт", въпреки че тези определения да са лишени от истински смисъл, защото смъртта е една. Но моето спокойствие произлиза от желанието ми аз да умра от "добра смърт", с чувство за добре изпълнен дълг пред род и Родина