Тежък и труден бил пътя на поклонниците. Вървели с дни по пътища, които минавали през планини и реки; през селищата на хора, които се отнасяли зле с тях и които ги смятали за хитреци, хранещи се от подаянията на вярващите.
Но водачът им всяка вечер благодарил горещо на Бог за това, че и този ден са живи и здрави; че имат сили да продължат напред, въпреки трудностите; че въпреки всичко вярата им не е отслабнала.
Един ден един от поклонниците не издържал, след като хората от едно селище ги нарекли получовеци, хранещи се от наивността на вярващите и кърлежи, пиещи кръв от вярата в нещо, което никой никога не е видял и чул.
- Водачо, вече трети ден не сме яли нищо. Движим се по пътища в земите на невярващи и зли хора, обзети от ярост към нас. Спим на открито и студено, прогнили от влагата. А днес ни нарекоха и получовеци и кърлежи! Струва ли си всичко това, водачо?
- Мили мои, вие си нямате на представа колко силни сме станали и колко е непоколебима нашата вяра в Бог. Аз благодаря на Бог, защото неговите дарове са безценни! Ето, три дни не сме яли. Три дни в жажда и без сън. Дни, през които чухме хулни и скверни думи, но въпреки това ние сме на нашия път и вървим напред.
Дали ако бяхме сити и нахранени,; ако бяхме в коли, теглени от биволи; ако бяхме на сухо и на топло, дали щеше да разберем колко сме силни?
Ето, за това горещо благодаря на Бог, че ни дава сили да продължим напред, въпреки трудностите.