Било през зимата. Прибирал се от работа младият човек през вечерта. Пътят му минавал покрай богато уредената къща на един старец, който живеел сам, тъй като нито децата му, нито внуците му били при него, защото все още бил сприхав и заядлив. През живота си все гледал да се налага и да бъде все по неговото. Вярно, замогнал се, забогатял и изгледал и изучил децата си, но на стари години останал сам, заради непоносимия си нрав.
Младежът дочул викове за помощ, прескочил оградата отворил вратата и видял стареца проснат на пода, с порязана ръка от счупената кана за вода.
- Какво стана дядо? - попитал той, като го сложил на дивана.
- Рекох да пия вода, ама паднах, каната се счупи и ме порязах - казал стареца и взел да плаче.
- Защо плачеш дядо? - бил учуден младежът, след като знаел що за характер има стареца. Взел чаша и му напълнил вода.
- Момче, момче, човек не може да намери щастието, ако няма очи, душа и сърце за него. Ето, аз цял живот се трудих, печелих пари, изучих децата си, но не можах да се докосна до щастието... Само защото мислих, че то е скрито в парите и че с тях можеш да си го купиш.
- А защо нямаш баба, дядо? да не е починала?
- Не, не, не е починала! Напусна ме, защото не беше щастлива с мен, момче. Защото с дни и вечери бях по обектите и тъй и не можах да намеря време да и кажа, че е обичам не само като жена, а и като майка на двете ни деца. А който мисли, че с пари може да се купи любов, значи е нещастник като мен...
- Ето на, мислих си, че като ги имам парите, всичко ще ми е наред - продължил той. Да, ама децата и внуците ми не щат да ме видят, защото съм проклет в душата и сърцето си - казал ридаейки старецът.
- Не плачи дядо, не плачи! Щом един мъж плачи, значи и душата му плачи.
- Слушай ме момче, бръкни в ей този сандък и си вземи колкото искаш. Това ще ми е отплатата за чашата вода, която ми даде.
Отворил младежът сандъка, в който имало пари. Затворил го и казал:
- Моята добрина, дядо, не струва всичките пари, които са тук. Аз съм бедно момче, но живея в разбирателство със съвестта си, жена си и двете си деца. Мисля, че от това няма по-голямо богатство на земята. Лека вечер, дядо!
- Бог да те благослови, момче! - казал през сълзи старецът.