Кабули от Варна :: Малки приказки

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

01.06.2014 16:14 - Малки приказки

Прочетен: 223 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 03.06.2014 19:30

ЗА ДЕМОКРАЦИЯТА

     Било ден за гласуване и към урните се стичал народ още от ранни зори. Само бай Георги, старият железничар, си седял кротко на пейката, пред блока.
     - Бай Георге, няма ли да гласуваш? - питали го тези, които бързали да си пуснат бюлетините
     - Ще, ще, ама още не му е дошло времето - отговарял той.
     - Ама ти никога не си гласувал! Какво е това време при теб, което не е дошло при нас?
     - Когато умните мошеници застанат на страната на честните глупаци, тогава бай ви Георги ще отиде да гласува.

ЗА МОРКОВИТЕ И ЗА ЛЪВА

     Изведнъж Лъва взел да яде моркови. Моркови, за закуска; моркови, за обяд; моркови, за вечеря. Моркови - варени, пържени, стъргани...
     - Какво става с вас, царю на животните? Да не сте вече вегетарианец? - попитала хиената с изумление.
     - Аз, вегетарианец!
     - Ще има избори за нов цар, а зайците се наплодиха много - отговорил Лъва.

ЗА ЦИГАНИТЕ И ЗА ЛЪЖАТА

     - Да, аз видях, че Циганина открадна! - казал богато облеченият господин, слизайки от скъпата си кола.
     - Не съм аз! Кълна се в живота на децата си, не съм аз! - повтарял Циганина, разтреперан от страх и от заканителното държание на обиколилите го, готови да го пребият от бой.
     - Не му вярвайте! Те всички цигани лъжат! - се чували гласове отстрани.
     Тогава една старица се обадила:
     - Ние всички лъжем, когато казваме, че всички цигани лъжат. Включително и господина с колата. Но неговите лъжи са винаги истина, защото той се вози в скъпа кола и носи скъпи дрехи, а и живее в скъп имот, който, може би, е купен с крадени пари. Ето затова винаги циганите лъжат.
     Аз видях кой открадна, но понеже вие всичките, до един, решихте, че Циганина е крадеца и сте готови да се саморазправяте с него, то истинският крадец си замина с краденото.
ЗА ЛУДОСТТА
Кметът на едно циганско село издал заповед никой да не закача Лудия, който по цял ден бягал по улиците, пеейки.
     Веднъж го запитали защо е дал право на Лудия да си прави лудориите.
     - Всички сме подвластни на Природата - във всичките й форми.
     Природата е подвластна само и единствено на лудите - във всичките им форми, защото те са извън закона - природен и човешки - отговорил кметът и задал на свой ред въпрос към питащите:
     - А ние не сме ли по-опасни от селския Луд, който само бяга и пее?
ЗА ТЕХНОЛОГИИТЕ
    - Чичо, човека кацна на Луната, а на земята все още живеем във време, което като че ли е откъснато от напредъка на науката. Защо технологиите не могат да спомогнат за по-добрия ни живот?
     - Защото напредъка на технологиите няма нищо общо с подобряването на живота ни. Да, те ни създават удобство - телевизия, телефон в джоба и десетки други хитрини, които ни правят техни роби, без да се усетим, че сме такива.
     Технологиите са пряко свързани само с едно: с управлението на властимащите, чието единствено и съкровено желание е да ни превърнат от биологични в технологични единици без чувства, които са днес огъня и смисъла на живота ни.
                                                ЗА СВОБОДА

     Овчарят, пасейки стадото си изведнъж чул викове за помощ. Хукнал той по посока на вика и видял, че двама разбойника се мъчили да свалят един човек от каляската му.
     Развъртял нашият овчар кривака и пата-кюта, отървал господина.
     След време бил поканен от царя в двореца.
     - Как се казваш, човече? - попитал усмихнат царя.
     - Иван ми думат, царю, циганина Иван - отвърнал с притеснение овчаря, който за първи път в живота си виждал такова великолепие.
     - Тъй като ти спаси сина ми от разбойниците, искай що щеш. Аз ще го изпълня с радост!
     - Аз, царю, съм прост човек. Християнин съм и почитам своя Бог. Цял живот паса овце, но знам едно нещо, което баща ми го остави като съвет: Свободният човек следва своя Бог, родителите си и мечтите си. Не мога да живея живот в този дворец, който има стени.
     А това, че спасих царевича от разбойниците, и клет нещастник да беше, пак щях да го спася.
     Царят бил възхитен от мъдростта на овчаря и наредил да му напълнят кесията с жълтици.
     След време решил да провери как живее спасителят на княза. Пратеници отишли в селото, където на мегдана се издигала ново изградена църква.
     - Кой е построил църквата? - попитали те.
     - Иван, циганина Иван, овчаря, дето спаси царският син - отговорили им.
     - А къде е той?
     - Как къде? Пасе овцете!

Нагоре