- Кое наше чувство е двигателят на живота:

     Младежите се спогледали, изпадайки в смут, тъй като не очаквали от Учителя си този въпрос. Днешната беседа трябвало да бъде за войната, като творение на човешката мисъл и воля, водени от чувството за превъзходство и отдаване на „справедливост” на врага. Беседата се породила от войните, ставащи по света.

  След няколкоминутно мълчание Учителя отговорил: Любовта! Любовта човешка е тази, която е в основата на живота и го крепи, въпреки сътресенията, която тя търпи всеки час, през годините. Ето, днес ще ви дам по четири листа хартия. На първият от тях ще напишете „Ти си за мен най-важното нещо на света!” и ще го дадете на човека, който най-много обичате и уважавате, със заръката и той да напише това на следващия лист и да го даде на човека, който той най-много обича. Така, до четвъртият лист.

     Прибрали се младежите по домовете си объркани и не знаещи какво да правят с листите хартия.

     Единият от тях написал на първият лист „Мамо, ти си за мен най-важното нещо на света!” и целувайки я й подал листа хартия.

     Майката, развълнувана от искреността на сина си, го прегърнала просълзена.

     Този ден младежът ял най-вкусните домашни банички на света, приготвени от майка му, която отивала на свиждане в казармата при по-големия си син.

     Синът, който бил граничар, се зарадвал на майка си, че е дошла да го види. Тя го разцелувала и му подала вторият лист, на който била написала: „Синко, ти си най-важният човек в държавата! Обичам те!”

     Синът прочел написаното, прегърнал майка си в силна прегръдка и й прошепнал:

     - Мила мамо, и аз те обичам!

     Граничарят, след като взел довиждане с майка си, отишъл пред офиса на командира на заставата и зачакал да бъде приет от него.

     Вратата се отворила и пред него застанала достолепната фигура на белокосия офицер.

     - Влез, войнико! По каква работа?

     - Господин офицер, вземете този лист. Той е за вас - казал леко смутен младежът, подавайки с трепереща ръка листа, на който той бил написал: „Господин офицер, вие сте най-уважаваният човек от мен в света! Почитам ви с цялото си сърце!”

     Офицерът прочел написаното и се смутил. Такова признание от войник той никога не бил получавал. Прегърнал младежа през рамене и му казал:

     - Благодаря ти синко! Този е най-скъпият подарък, който съм получавал от войниците си!

 Прибрал се командирът на заставата у дома развълнуван от това, което се случило.

Жена му го посрещнала разтревожена. Синът им се подхлъзнал и падайки, си навехнал крака.

     - Добър вечер, синко!

     Добър вечер, татко! - отвърнал синът, мъчейки се да стане от леглото.

     О, недей, недей! - се усмихнал бащата и приседнал на леглото, подавайки му четвъртият лист хартия, на който бил написал: „Синко, ти си за мен най-важният човек на света! Без теб, той ще бъде пуст и тъжен! Обичам те от цялото си сърце!"

     Синът се разридал от прочетеното и прегърнал силно баща си.