- Дядо, татко ми натяква, че за нищо не ставам и няма да мога да се оженя, защото не умея нищо.

  - А какво те кара да правиш баща ти, че е разбрал, че за нищо не ставаш?

  - Ами отивам с него на строежите и той ме кара да зидам, ама след мен стените стават криви и той ми се кара.

    А друго карат ли те да правиш? - попитал отново дядото.

   - Майка ме кара да садя домати в градината, ама нещо пак не се получава, защото…

    - А знаеш ли да четеш?

    - Знам бе, дядо, как да не знам. Нали…

  - Добре, добре - отново го прекъснал дядо му.. - Сега слушай какво ще ти кажа и покажа! Бръкни в сандъка най-отдолу! В една кърпа има завит пръстен, който е сватбен. Купих го за баба ти - Бог я  прости! - когато се вземахме преди много, много години… Така! Сега иди при сарафите на пазара! Попитай колко струва и си ела.

 Взел златния пръстен с диамант и отишъл при сарафите. Гледали пръстена, гледали момчето и нали са си по душа печалбари, оценили го за пет жълтици.

    Върнал се внукът при дядо си.

    - Даваха ми пет жълтици за него, дядо.

   - Добре, добре! Сега си иди при златаря, стария арменец, че той да го види.

    - От къде го имаш този пръстен, момче? - попитал златарят.

    - Дядо ми го даде. Каза да ми кажеш колко струва.

    - Момче, този пръстен на времето аз го правих, за сватбата на дядо ти! - извикал радостен и развълнуван старият бижутер. - Как е със здравето дядо ти? Какво иска той?

    - Нищо, нищо! Само да му разбере цената.

    - Момче, този пръстен, с диаманта, струва сто жълтици.

    - Сто жълтици! Уау! Това са много пари!

  - Да, момче, много са, но красотата също струва пари. Хайде, носи много здраве на дядо си.

  - Дядо, пръстена, който си купил на баба, струва сто жълтици!  - казал развълнуван младежът.

   - Да, моето момче, знам, толкова струва, но сарафите от навика си да лъжат, не казаха истинската му цена.

Една скъпа вещ, като този пръстен, и един младеж, като теб, могат да бъдат оценени само от знаещ, мъдър и честен човек, какъвто е стария златар, а не от бъбривци, вечно заядливи и вечно ядосани, каквито са сарафите. Ти си пръстена, а златарят е истината.

ПОУКА: Младостта е като съкровище - трудно оценима.