PAKYAIMASKE THAY BIPAKYAIMASKE

Един мъж, падайки в дълбока пропаст, успял да се хване за стеблото на крехко дръвче. Ръцете му взели да умаляват и той взел да се моли на Бог:
- Боже, аз не вярвам в теб, но ако съществуваш на небето и сега ме спасиш, веднага ще отида в църквата и ще запаля свещ!
Отговор не получил, а и ръцете взеха да го заболяват .
- Моля те Господи, въпреки че не вярвам в теб, помогни ми да се спася!
От небето се дочул велик глас:
- И да те спася, ти пак няма да повярваш в мен!
- Моля те, моля те, моля те Господи, повярвай ми! Имам деца, които ме чакат вкъщи!
- Е, добре, щом е за децата... Сега пусне дръвчето...
- Какво! Господи, нима ме мислиш за луд!

ИЗВОД: Вярата идва от сърцето ни. Безверието е от дявола.

Ek mrush kana las te perel andi derini har, astardaspes ekhe sanoru kashteste. Leskе vasta line te dukhanles thay vov las te molidelpes Devleske:
- Devla, me in pakyav tute, ama te avelatut po naba thay te inkalesasman katar i har odma ka dzhav khangeryate thay ka phabarav momeli!
In ashndisayla lali, leske vadta lenas but te dukhanles.
- Molinavtut, molinavtut, molinavtut Devla, pakya mange! Siman hurde, kontu ashugyaenman khere!
- E, lachhe, e hurdendar ichin... Akana muk o kashtoru...
So! Devla, me te na avav dilo!

INKALIPE: O pakyaipe avel katar amaro ilo. O bipakyaipe si bengestar.