Постинг
14.12.2013 20:16 -
ПРОШКАТА
Един от най-значимите ефекти е увеличаване на притока на кръв в мозъка и концентрацията на кислород в мозъчните клетки, при което се създават условия за "пробуждане" на "спящите" мозъчни неврони.
Всеки един от нас има в мозъка си клетки, подобни на "спящите" неврони.
Още от самото начало на човечеството нашите действия са функция на една основна част от мозъка ни. Благодарение на нея ние можем да анализираме, да съзидаваме, да съдим, да подхранваме егото си. Тя работи на емоционално ниво. Тези клетки имат едно по-високо ниво на анализ. Всичко това е една нова форма на интелигентност.
Животът е безкрайно прост в своите крайни решения, защото всичко, което е истинско, е просто като възприятие и анализ. Хората, поради една необяснима за мен необходимост, усложняват до безкрайност нещата, с все нови и нови условия и условности. Ние сами утежняваме живота си, който можем да изживеем в една прекрасна хармония, както със себе си, така и с природата и нейните всички елементи.
Светът страда от нещо много просто и същевременно извънаредно трудно за постигане - ПРОШКАТА. Като че ли ни е по-лесно да накажем, включително и да отнемем живот, отколкото да простим. Разбира се, че има простъпки, за които милостта е невъзможна. Арабите имат прекрасна поговорка за случаи, когато милостта е неприложима: "Аллах е милостив, но неговото търпение не е безкрайно!"
Когато говорим за прошката, трябва да имаме предвид онези житейски случаи, при които омразата, циничността и сегрегирането не са решенията им.
Ако трябва да простим, трябва да го направим със съзнанието, че все някога - макар и неволно, макар и неосъзнато сме осъдили някого на базата на това, което са ни научили да вярваме, че е истина и е правилно. Лично мое мнение е, че за да се осъди човек - независимо какви са доводите за това - трябва да се разгледат безпристрастно абсолютно всички предпоставки, действия и явления, довели до осъдителната постъпка.
Да осъдиш някого на базата на митове, основаващи се на етническа и религиозна принадлежност; на класова и имуществена различност е равно на поробена свобода.
И съм сигурен, че злините на хората са родени от самите тях, поради невъзможността от по-близко опознаване. Ние не можем да си представим, че в днешно време хората са тъй отдалечени едни от други, че между тях съществува една цяла космическа пустота.
Ако съумеем да изпълнм с градивно съдържание тази пустота, ще можем без усилие да разгадаем кода на живота без насилие; живот, основаващ се на хармонията между разумния човек и божествената природа.
Всеки един от нас има в мозъка си клетки, подобни на "спящите" неврони.
Още от самото начало на човечеството нашите действия са функция на една основна част от мозъка ни. Благодарение на нея ние можем да анализираме, да съзидаваме, да съдим, да подхранваме егото си. Тя работи на емоционално ниво. Тези клетки имат едно по-високо ниво на анализ. Всичко това е една нова форма на интелигентност.
Животът е безкрайно прост в своите крайни решения, защото всичко, което е истинско, е просто като възприятие и анализ. Хората, поради една необяснима за мен необходимост, усложняват до безкрайност нещата, с все нови и нови условия и условности. Ние сами утежняваме живота си, който можем да изживеем в една прекрасна хармония, както със себе си, така и с природата и нейните всички елементи.
Светът страда от нещо много просто и същевременно извънаредно трудно за постигане - ПРОШКАТА. Като че ли ни е по-лесно да накажем, включително и да отнемем живот, отколкото да простим. Разбира се, че има простъпки, за които милостта е невъзможна. Арабите имат прекрасна поговорка за случаи, когато милостта е неприложима: "Аллах е милостив, но неговото търпение не е безкрайно!"
Когато говорим за прошката, трябва да имаме предвид онези житейски случаи, при които омразата, циничността и сегрегирането не са решенията им.
Ако трябва да простим, трябва да го направим със съзнанието, че все някога - макар и неволно, макар и неосъзнато сме осъдили някого на базата на това, което са ни научили да вярваме, че е истина и е правилно. Лично мое мнение е, че за да се осъди човек - независимо какви са доводите за това - трябва да се разгледат безпристрастно абсолютно всички предпоставки, действия и явления, довели до осъдителната постъпка.
Да осъдиш някого на базата на митове, основаващи се на етническа и религиозна принадлежност; на класова и имуществена различност е равно на поробена свобода.
И съм сигурен, че злините на хората са родени от самите тях, поради невъзможността от по-близко опознаване. Ние не можем да си представим, че в днешно време хората са тъй отдалечени едни от други, че между тях съществува една цяла космическа пустота.
Ако съумеем да изпълнм с градивно съдържание тази пустота, ще можем без усилие да разгадаем кода на живота без насилие; живот, основаващ се на хармонията между разумния човек и божествената природа.
Вълнообразно
25 ЮЛИ -ДНЕС Е МОЯТ ИМЕН ДЕН - СТИХОВЕ И...
ТРЪМП – САМ СРЕЩУ 4 ЯДРЕНИ СИЛИ ?
Историк: Европа фактически отива на войн...
ТРЪМП – САМ СРЕЩУ 4 ЯДРЕНИ СИЛИ ?
Историк: Европа фактически отива на войн...
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
