Кабули от Варна

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

05.12.2013 20:05 - Поезия

Прочетен: 435 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 05.12.2013 20:10

ГЪРБИЦИ

Бутнаха нещастник гърбав.
Падна право във калта
и не се намери никой
да го изправи на крака.

Смях злокобен и ехиден
се разнесе в този миг,
а душата накърнена
се превърна в страшен вик.

Подминаваха си хора
покрай калния човек.
Сърцето му цяло в сълзи
питаше "Във кой сме век?"

О, човече, не разбра ли?
Всички носим по една
гърбица в нашата душа,
вътре, във самите нас

28.09.1990 г.
Варна

С Е Л Я Н И Н

Селянинът, долу, от равнината,
тръгнал беше в ранно утро за града.
Когото видеше той в утрината
с "Добро утро!" посрещаше на уста.

- Добро утро! - казваше на птичките,
добро утро и на вас, златни поля.
- Добро утро - пожелаваше на всичките -
добро да бъде утрото и добър деня.

Но един на поздрава не отвърна,
забързано покрай него той мина.
Селянинът бавно глава извърна.
- За този какъв ли ще да е деня!

1968 година

Нагоре