Постинг
04.12.2013 10:42 -
Внимателно с емоциите! Те са вредни за вашето здраве!
Автор: kabuli
Категория: Лични дневници
Прочетен: 509 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 04.12.2013 11:04
Прочетен: 509 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 04.12.2013 11:04
Във фолклорната памет и в учебниците по история истината за действителната природа на събитията по време на Османската империя са пресилени в своите обяснения, като се набляга на негативната страна на последиците, които са неизбежни при всяко едно действие, което очаква своето противодействие.
Далеч съм от мисълта, че бруталността и жестокостта са били сложени в килера за старите играчки. Особено в днешно време, когато сме свидетели как силови структури на властта са използвани за потушаване на недоволството от страна на народа. Даже и в България.
Днес всяка една власт ако не може да открие врага около себ си, го експонира в образа на външен враг, който... Каквото ви дойде наум. Именно това й дава правото да се защити от любовта на избирателите си, даже и със сила, даже да е и брутална. Какво значи тук няколко си трупа! Ще бъдат забравени, и толкоз!
Може би няма друг народ, който да мрази толкова силно турците колкото българския. Легендите и фактите за жестокостта на империята спрямо своите поданици, в лицето на българите,са така оплетени, че е доста трудно да бъде прокарана разделителна линия между тях. Това е така, защото и в истината, и във фактите митът като че ли взима връх.
Наистина ли е била изтъкана от жестокост Османската империя и може ли тази огромна държава, разпростряла се на територия от 5 200 000 кв. км да съществува само и единствено чрез жестокост? Вярно е, че всеки един момент някъде са били потушавани размирици. Но съществува един факт на милосърдие и човевност - каквото и да се крие зад тези определения - от страна на османската власт спрямо глада, завладял Ирландия между 1845 и 1849 г., известен като Големия картофен глад. Загинали са близо един милион души, а повече от милион се изселва в Англия, САЩ, Канада, Австралия.
Точно тогава султан Абдул Меджид І (султан от 1839 до 1861) заявява своето намерение да помогне на бедстващите ирландци с 10 000 лири стерлинги (1 000 лири = 1 052 000 днешни). Но кралица Виктория (кралица от 1837 до 1901) помолила султана да не е толкова щедър, защото тя помогнала с 2 000 лири.
Абдул Меджид приготвил 1 000 лири, но тайно изпратил три кораба с храна. Въпреки опитите на британската администрация да попречи на доставянето на помощта, храната била разтоварена тайно на пристанището Дрогеда.
Ето как християнска Европа, в лицето на кралица Виктория, не помага на гладуващите ирландци, които са на един пръст разстояние от прозорците на двореца й, докато мюсюлманския свят, в лицето на султана на Османската империя, осъществява помощтта си.
Този отдалечен в историята факт може да има съвременен поглед и прочит. Прочит, много внимателен и анализиран, за да се извлекат поуки от него, които да не са подчинени на стереотипа мюсюлманин - терорист.
(По материал на A Bigger Society - Джавад Якуб, 23 .11.2013)
Далеч съм от мисълта, че бруталността и жестокостта са били сложени в килера за старите играчки. Особено в днешно време, когато сме свидетели как силови структури на властта са използвани за потушаване на недоволството от страна на народа. Даже и в България.
Днес всяка една власт ако не може да открие врага около себ си, го експонира в образа на външен враг, който... Каквото ви дойде наум. Именно това й дава правото да се защити от любовта на избирателите си, даже и със сила, даже да е и брутална. Какво значи тук няколко си трупа! Ще бъдат забравени, и толкоз!
Може би няма друг народ, който да мрази толкова силно турците колкото българския. Легендите и фактите за жестокостта на империята спрямо своите поданици, в лицето на българите,са така оплетени, че е доста трудно да бъде прокарана разделителна линия между тях. Това е така, защото и в истината, и във фактите митът като че ли взима връх.
Наистина ли е била изтъкана от жестокост Османската империя и може ли тази огромна държава, разпростряла се на територия от 5 200 000 кв. км да съществува само и единствено чрез жестокост? Вярно е, че всеки един момент някъде са били потушавани размирици. Но съществува един факт на милосърдие и човевност - каквото и да се крие зад тези определения - от страна на османската власт спрямо глада, завладял Ирландия между 1845 и 1849 г., известен като Големия картофен глад. Загинали са близо един милион души, а повече от милион се изселва в Англия, САЩ, Канада, Австралия.
Точно тогава султан Абдул Меджид І (султан от 1839 до 1861) заявява своето намерение да помогне на бедстващите ирландци с 10 000 лири стерлинги (1 000 лири = 1 052 000 днешни). Но кралица Виктория (кралица от 1837 до 1901) помолила султана да не е толкова щедър, защото тя помогнала с 2 000 лири.
Абдул Меджид приготвил 1 000 лири, но тайно изпратил три кораба с храна. Въпреки опитите на британската администрация да попречи на доставянето на помощта, храната била разтоварена тайно на пристанището Дрогеда.
Ето как християнска Европа, в лицето на кралица Виктория, не помага на гладуващите ирландци, които са на един пръст разстояние от прозорците на двореца й, докато мюсюлманския свят, в лицето на султана на Османската империя, осъществява помощтта си.
Този отдалечен в историята факт може да има съвременен поглед и прочит. Прочит, много внимателен и анализиран, за да се извлекат поуки от него, които да не са подчинени на стереотипа мюсюлманин - терорист.
(По материал на A Bigger Society - Джавад Якуб, 23 .11.2013)
Вълнообразно
китайски календар 2014 - продължение
Учтиви идилци от Дон в Париж
МАЛКО ПО-РЕАЛНА ИНФОРМАЦИЯ ОТ РАЗМИСЛИТЕ...
Учтиви идилци от Дон в Париж
МАЛКО ПО-РЕАЛНА ИНФОРМАЦИЯ ОТ РАЗМИСЛИТЕ...
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
