Постинг
24.11.2013 14:39 -
Прецакване
Автор: kabuli
Категория: Лични дневници
Прочетен: 449 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 24.11.2013 18:26
Прочетен: 449 Коментари: 1 Гласове:
1
Последна промяна: 24.11.2013 18:26
Иван Иванов Иванов получи покана да се кандидатира за народен представител. Прие с голяма радост и с чувство за значимост. Той имаше любима своя фраза, която казваше по няколко пъти на ден в семейството: "Цял град идва при мен за съвет, само децата ми дето не го искат!"
Сега трябваше да си стегне личното обзавеждане, че да изглежда по-така. Не може да се яви пред избирателите си със стария костюм от сватбата си. Трябва нов, а трябват още обувки, ризи, вратовръзки и куп все такива неща. А бе, трябват му пари за нов гардероб.
Замисли се кандидатът за народен представител как да мине по-тънко.
- Ще отида при бай Ставри, обущаря. Ще му обещая, че като ме изберат той ще си отвори по-голяма работилница.
А бай Ставри е обущар от класа.
Да, ама нещо от разума му убягна, че на времето му беше обещал нещо, пред финансовите, а така и не можа да му помогне.
- А, здравей Ванка! - поздрави го бай Ставри. - Нещо ще ставаш голям човек, а?
- Да, бай Ставре, ще се кандидатирам за народен представител, та нещо да ми помогнеш с обувките. Става ли?
- Става, как да не става! - отвърна му обущарят и му посочи някакъв модел обувки. Едни такива, елегантни, фини. Обувки, точно като за народен представител. Е, не са от крокодилска кожа, ама са от класа.
- Колко ще струват бай Ставре?
- Като за голям човек, като теб, 200 лева, Иване - отвърна привидно спокойно бай Ставри, като си мислише как финасистите го бяха одрусли.
Кандидатът за народен представител взе обувките, плати и излезе помръкнал.
- Гледай го бе, за някакви си обувки този дърт идиот ме изклати цели 200 лева. Мамка му и идиот! той пак ще дойде при мен! Тези пари през носа му ще ги изкарам...
Работният ден приключи и бай Ставри реши да мине през пазара. Ядеше му се калкан, Бяха му обещали два-три килограма.
- Как е Паскале? Риба има ли, а?
- Има бай Ставре. Ето тук е, тебе чака, в торбичката. Три килограма и половина. Шейсет лева и да ти е сладко.
- Каква е тази риба, бе Паскале! Нито я пасеш, нито я поиш! Шейсет лева! Ти какво ме направи бе, Паскалчо?
- Ами и тя е като твоите обувки бе, бай Ставре - двеста лева. И за хоп, и за гроб - двеста лева!
Мамка ти и идиот Ти пак до мен ще дойдеш! Тези шейсет лева с лихвата ще ти ги взема, тъй да знаеш! - каза на себе си бай Ставри и си тръгна, влачейки крака.
Паскал се прибра у дома с весело настроение. Днес калкана му докара пари като за теле.
Тъкмо се навечеряха и на щерка му Минка й стана лошо. Пребледня, заповръща, превивайки се на две. Запали опела и подкара към частния кабинет на доктор Стайков - гинеколог.
- А нищо му няма на момето, Паскале! Не е туй, дето си мислите. Нищо й няма, бъдете спокойни - каза доктора.
- Колко струва прегледа, докторе?
- Нали си мой човек, шейсет лева.
- Ма докторе, то за пет минути шейсет лева!
- Ааа, Паскале, ти и за по-малко ги взимаш от мен. То и твоят калкан не е златен, ама.
- Мамка ти и докткор! Шейсет лева за пет минути! Ама пак за калкан ще ги дадеш, скапан гадняр! - си говореше Паскал, подкарвайки опела с мръсна газ.
Доктор Стайков се усмихна с удоволстгвие, че прецака балъкчията и с удоволствие се излегна на дивана. Тъкмо да подвие крака и панталона му се сцепи по шевовете.
- А сега де, трябва на шивач да отида!...
Та ние, ей тъй, от шивача, до доктора, цял живот се прецакваме едни други и не се усещаме. Или пък се усещаме, но го имаме за нормално, защото от както свят светува човека сам себе си лъже...
Сега трябваше да си стегне личното обзавеждане, че да изглежда по-така. Не може да се яви пред избирателите си със стария костюм от сватбата си. Трябва нов, а трябват още обувки, ризи, вратовръзки и куп все такива неща. А бе, трябват му пари за нов гардероб.
Замисли се кандидатът за народен представител как да мине по-тънко.
- Ще отида при бай Ставри, обущаря. Ще му обещая, че като ме изберат той ще си отвори по-голяма работилница.
А бай Ставри е обущар от класа.
Да, ама нещо от разума му убягна, че на времето му беше обещал нещо, пред финансовите, а така и не можа да му помогне.
- А, здравей Ванка! - поздрави го бай Ставри. - Нещо ще ставаш голям човек, а?
- Да, бай Ставре, ще се кандидатирам за народен представител, та нещо да ми помогнеш с обувките. Става ли?
- Става, как да не става! - отвърна му обущарят и му посочи някакъв модел обувки. Едни такива, елегантни, фини. Обувки, точно като за народен представител. Е, не са от крокодилска кожа, ама са от класа.
- Колко ще струват бай Ставре?
- Като за голям човек, като теб, 200 лева, Иване - отвърна привидно спокойно бай Ставри, като си мислише как финасистите го бяха одрусли.
Кандидатът за народен представител взе обувките, плати и излезе помръкнал.
- Гледай го бе, за някакви си обувки този дърт идиот ме изклати цели 200 лева. Мамка му и идиот! той пак ще дойде при мен! Тези пари през носа му ще ги изкарам...
Работният ден приключи и бай Ставри реши да мине през пазара. Ядеше му се калкан, Бяха му обещали два-три килограма.
- Как е Паскале? Риба има ли, а?
- Има бай Ставре. Ето тук е, тебе чака, в торбичката. Три килограма и половина. Шейсет лева и да ти е сладко.
- Каква е тази риба, бе Паскале! Нито я пасеш, нито я поиш! Шейсет лева! Ти какво ме направи бе, Паскалчо?
- Ами и тя е като твоите обувки бе, бай Ставре - двеста лева. И за хоп, и за гроб - двеста лева!
Мамка ти и идиот Ти пак до мен ще дойдеш! Тези шейсет лева с лихвата ще ти ги взема, тъй да знаеш! - каза на себе си бай Ставри и си тръгна, влачейки крака.
Паскал се прибра у дома с весело настроение. Днес калкана му докара пари като за теле.
Тъкмо се навечеряха и на щерка му Минка й стана лошо. Пребледня, заповръща, превивайки се на две. Запали опела и подкара към частния кабинет на доктор Стайков - гинеколог.
- А нищо му няма на момето, Паскале! Не е туй, дето си мислите. Нищо й няма, бъдете спокойни - каза доктора.
- Колко струва прегледа, докторе?
- Нали си мой човек, шейсет лева.
- Ма докторе, то за пет минути шейсет лева!
- Ааа, Паскале, ти и за по-малко ги взимаш от мен. То и твоят калкан не е златен, ама.
- Мамка ти и докткор! Шейсет лева за пет минути! Ама пак за калкан ще ги дадеш, скапан гадняр! - си говореше Паскал, подкарвайки опела с мръсна газ.
Доктор Стайков се усмихна с удоволстгвие, че прецака балъкчията и с удоволствие се излегна на дивана. Тъкмо да подвие крака и панталона му се сцепи по шевовете.
- А сега де, трябва на шивач да отида!...
Та ние, ей тъй, от шивача, до доктора, цял живот се прецакваме едни други и не се усещаме. Или пък се усещаме, но го имаме за нормално, защото от както свят светува човека сам себе си лъже...
Вълнообразно
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
