Кабули от Варна :: Невидимият път

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

04.09.2013 10:57 - Невидимият път

Прочетен: 194 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 04.09.2013 11:02

Невидимият за нашите очи път на съвършенството е до нас, около нас и у нас. Само че зрението ни, което така е устроено, че да вижда това, което се таи в желанията и страховете ни, е несъвършено за онзи духовен поглед, обърнат към самите нас.

Когато придобием дарбата да се виждаме отстрани и да преценяваме собствените си постъпки и желания с чужд поглед - поглед спокоен, обмислен и задълбочен, подчинен само и единствено на анализ на извършеното от нас - тогава можем да преценим себе си безпристрастно. Безпристрастно до такава степен, до каквато добрият учител преценява способностите на ученика си.

Овладявайки способността за самопреценка, ние ще можем спокойно, без излишни емоции, с които е пълно нашето ежедневие, да оценим физическите и духовни желания и терзания на нашето тяло, и ако е нужно, да му поставим контрол.

Ще можем също така без излишни напъни да контролираме и речта си, защото думите ни са като изплашени зайци, пуснати на свобода. Те се разбягват в различни посоки и след това е невъзможно да бъдат върнати обратно.
В своето излишно многословие на нас често ни убягва момента, когато думите-зайци се превръщат в демони, скрити в най-тъмните дупки на съзнанието ни.
Овладявайки дарбата да не превръщаме от думите си зли демони на мисълта ни, ще се отървем от необходимостта постоянно да прочистваме онези каналчета, по които протича тя, затлачени от словесна мръсотия.

Овладявайки речта си, ние отваряме прозореца на ума си.
От отворения прозорец се разкрива чудна гледка, като от картините на великия Рьорих. Топлите цветове на оцветеното ни съзнание успокояват нашите изопнати до краен предел от забързаното ни ежедневие нерви и ние придобиваме способността да виждаме картини от светове, невидими за другите. Светове, изпълнени със спокойствие и равновесие между действителност и желания.

Хармонията между тях е и хармония между постъпките и качествата ни, защото големите разочарования в нашия живот идват имено от разминаването им. Често между постъпките ни, подтиквани от желанията ни, несъобразени с личните ни качества, няма хармония, която е в основата на нашите житейски разочарования.

И когато придобием това качество, да контролираме тялото, речта, ума и постъпките си, тогава пред нас ще се открие Невидимия път, който е около нас, до нас и у нас. Тогава ще разберем, че сме качествено нови хора.

Нагоре