Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.09.2013 17:59 - РАЗМИСЛИ - 1
Автор: kabuli Категория: Лични дневници   
Прочетен: 308 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 03.09.2013 18:38


 Винаги у дома
През годините на столетията циганинът, където и  да се е намирал, винаги  е бил у дома. Срастнал се  е със своята каруца, като охлюва с черупката си, той е обикалял света с къщата си и винаги се е намирал там, където живее. За разлика от уседналите народи, за които разстоянията имат значение, за циганина неудобството, че се е отдалечил от жилището си, не съществува, поради простата причина, че то витаги е било снего. Може би тук се крие истината, че той е гледал на света като на един голям двор, в който винаги ще се намери място и за неговата къщичка на колела, с която, освен семейството си, е пренасял своята култура и своя дух.
Ето, затова циганите са един от малкото народи, запазили своята универсалност в този забързан към собствената си гибел свят.
                                                                                                        1993

Произход на израза „гаджо”

     Циганите употребяват термина гаджу - ед.ч и гаджй - мн.ч. - за определение на  личност/и от нецигански произход.
     Наложило се е стереотипното мнение, че те влагат най-вулгарен смисъл в израза, по отношение на нециганите, ко- 
ето не е вярно напълно. Изразът гаджо, отнасящ се до циганина, е толкова отежнен с отрицание, колкото и израза
циганин, отнесен към ромб (циганите). Както нециганите казват, че няма нищо обидно в него, то би трябвало да се приема, че и в гаджу няма зла умисъл. 
     Според Джон Сампсън корена на думата гаджу произлиза от  санскритската дума garhya (вътрешен), в пракрит gajja, с което са обозначавали всички други хора. Но тази мисъл на Сампсън не се споделя, защото стои открит въпроса защо тя е натоварена с много голям негативизъм, граничещ с пълно отричане на гаджй.
        За да разберем истинския смисъл на гаджу, трябва да се разгледа историческия момент на неговото появяване и утвърждаване. Махмуд Газневи в периода 1001 - 1026 атаку-  ва 18 пъти Индия, не за да завладява територии, колкото да заробва народ и ограбва имущество и ценности.
     Според индийския историк Ишуари Прасад мюсюлманите са се стремели да наложат вярата си в земите на неверници-
те. Още при първото си нападение, близо до град  Пешавар, Газневи отвлича 500 000 като роби. При всяко свое нападе-  ние жестокостите ставали все по-големи, което довело до масожво обезлюдяване на огромни райони и разбягване на местното население.  Голяма част от напусналите  домовете и земята си са се разселили из страните като цигани или като ромб.
    И така, името Гази (Газневи) се превърнало в гаджу - сим- 
вол на жестокост - във всичките й форми.

                                                                  (ForumBlodversity.com)
  
Някои автори поддържат мнението за еднозначността на думите гяури - от мюсюлмани към немюсюлмани;
гои - от евреи към неевреи
и гадже, като произходът е от санскритското название за крава - го - т.е. тези, които ядат месо.
   Знае се, че принадлежащите към висшите касти в Индия са били пълни вегетарианци, а яденето на месо е било присъ- 
що на най-низгвернатите - като далитите, например.
   Фактически ядящите месо са нечисти и не принадлежат към нашето съсловие.
     След време определенията получили религиозен оттенък, според мен без циганското гаджу.
      Аз имам друго виждане за произхода на термина гаджу. На санскрит гаджа е числително и е равно на 10 000. В песен 1-ва, глава 15-та, текст 9 на "Шриимад Бхаагаватам” се споменава за „притежаващ силата на 10 000 слона...” (гаджа-айута саттвавиирииах...). Преди столетия назад във време-
то, когато циганите са пресичали териториите на не цигани-
те, които са били много повече от тях, са ги определяли като гаджа - гаджй, т.е. тези (другите, чуждите), които са незнайно колко много, но не по-малко от 10 000. Защо гаджа (гаджй) да не е прехвърлено върху всички онези, които нападат земята и имуществото им, избивайки ги, заробвайки ги и по този начин принуждавайки ги да я напуснат.
   Може би тъкмо за това циганите таят недоверие към гаджй, защото те виждат в тяхно лице завоеватели, които се стре-
мят да ги унищожават непрестанно.
                                                                                                                                                                                                                               2011

"Око" при маите  и при... циганите


     В книгата на Богомил Герасимов "Кукулкан слиза от небето" се разказва по един много увлекателен за маите. На стр. 84 се споменава името на бог Ах Кин, което се превежда като Слънчево око.
      На езика на циганите око е я"кх. Изумителна е приликата между майанското ах и циганското я"кх.
Другият впечатляващ пример е на страница 72 в същата книга. Според мексиканския учен Мартинес Парадес първо при маите йакс. При циганите едно е йк, йкх, ййк, ййкх, а първо е й/ек(х)утну.
     От индийския историк Вармики, който е живял ІV в. пр. Хр. е останал следният текст за маите: "Маите напуснаха своята родна страна на изток, като религиозни мисионери бяха първо в Бирмания и там просвещаваха нагите (кобрите - бел. моя); от Бирма отидоха в Декан, Индия, и оттам принесоха пренесоха своята религия във Вавилония и Египет... океаните от запад на изток и по моретата от юг на север..." 
         В "Рамаяна" се казва: "В стари времена имало една принцеса от племето нага, наричана Майа, която бе написала "Сурия сидханта" книга за астрономия, смятана че е на десет хиляди години".
      Според легендата царица Майа умряла на седмия ден след раждането на сина си. Но според друга, след края на разпрата между кауравите и пандавите (герои от индийския епс "Махабхарата" Арджуна не изчезва, а повежда хората си към земите на Америка, което е възможно  и да е станало, защото мисионерите на маите от Бирма отидоха в Декан, Индия.
                                                                                                                  1997
(Димитър Атанасов - Кабули (Доброжелателния)
Светът и циганите - СТЕНО, Варна, 2006 - Второ преработено издание


 




Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: kabuli
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2597984
Постинги: 2858
Коментари: 1765
Гласове: 2158
Календар
«  Април, 2026  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930