ЕЗИК НА ЦИГАНИТЕ - І

СЪОТВЕТСТВИЯ НА ДУМИ
в романйс с думи
от други езици - диалекти

           Циганите, в преобладаващата си част, са двуезични - билингвисти.
Двуезичните типове, според специалистите, са следните:

Адитивен - двата езика взаимно се допълват и обогатяват.
Балансиран - двата езика се владеят на еднакво равнище.
Вертикален - освен родния език се владее диалект или жаргон на сроден чужд език.
Вторичен - вторият език е добавен към първия чрез обучение.
Възходящ - владеенето на втория език се развива, заради усилената му употреба.
Диагонален - владее се диалект или жаргон на родния език и друг, несвързан с него чужд език.
Доминантен - единият език се владее много повече от другия.
Консекутивен - вторият език е започнал да се усвоява на даден етап от усвояването на първия.
Корпоративен - двата езика са усвоявани по отчетливо различни начини.
Късен - вторият език е усвоен след детството.
Максимален - вторият език се владее като родния.
Минимален - от втория език се знаят само някои думи и фрази.
Начинаещ - усвояването на втория език едва започва.
Подчинен - граматични форми от единия език се привнасят в другия.
Половинчат - недостатъчно владеене и на двата езика.
Прикрит - владеенето на единият език се пази в тайна по някакви причини.
Природен - ползват се два езика, но липсват умения за превод и интерпретиране от единия на другия.
Продуктивен - вторият език се владее писмено и устно.
Ранен - и двата езика са усвоени в детството.
Рецептивен - вторият език се владее писмено и устно, но не се употребява.
Рецесивен - забрава на втория език заради неупотребата му.
Свързан - двата езика са усвоявани едновременно и по сходен начин.
Симулативен - и двата езика присъстват и се допълват в процеса на говорене.
Спящ - единият език отдавна не се използва.
Субтрактивен - вторият език е придобит чрез първия - сходни езици
Функционален - и двата езика се владеят повърхностно.
Хоризонтален - и двата езика са с еднакъв статус. (1)

Циганите се вместват в почти всички двуезични типове, но възниква следният въпрос: Защо при някои групи цигани владеенето на български език е недостатъчно и забавено?
Извън горната подредба при усвояването на езици има и друга, която разделя хората на четири групи.

Група А - те са идеалните двуезичници, тъй като и двата езика са равностойно и пълноценно усвоени и взаимно се допълват, понеже усвояването им е започнало от бебешка възраст.
Група Б - усвояването на вторият език е започнало в по-късна, но все още детска възраст, когато единият от двата езика има водеща сила и е предпочетен пред другия, защото мислите протичат през него, въпреки че може да се мисли и на другия.
Група В - вторият език е изучен и усвоен по задължение, по пътя на обучението, което е започнало в периода на 10 - 12 годишна възраст. Тези двуезичници могат да усвоят втория език до степен на владеене на майчиния или пък да се чувства съществена разлика в степентта на владеене на двата езика.
Група Г - Тази група е най-голяма и включва всички онези, които ползват в някаква степен още един език, новтория език е подчертано неравностоен на първия, тъй като мисловната дейност протича на родния (първи) език. Те попадат още в групите на симулативния и консекутивния типове - т.е. те мислят предимно на своя език и превеждат наум на другия, като първо планират какво ще кажат и сетне го произна- сят. (2)
Именно към тази група принадлежат всички онези групи цигани, при които владеенето на българския език е видимо говоримо слабо.

 Според американският лингвист Ерик Ленеберг овладяването на майчиния и на друг език трябва да започне преди 12 годишна възраст, за да може да се усвоят пълноценно. Той развива своето виждане  за доброто усвояване на езика през 1967 г. в “Хипотеза за критичния превод”. Именно факта, че определени групи от цигани комуникират на език, който даже не е цигански (така наречените хораханй ромб - турски цигани), без да излизат сериозно извън него, не им дава възможност да усвоят езика на мнозинството. До своите 12 години те са нямали допир до институции и общество, което да бъде подтикът за правилното усвояване на официалния език. Затворени в гетото, те се намират в среда, в която няма нужда от двуезичие. Още повече че нежеланието или невъзможността да посещават училището, утвържда-ва незнанието на водещия език.

Според старши преподавателя по езиково обучение Таня Димитрова методиката за изучаване на езика е напълно грешна, поради невзимане под внимание на “Ефекта на Томатис”. Интересен е факта, че всеки език звучи на различни честоти и чуваемостта на този, който изучава чужд език, е различна от чуваемостта на собствения си език.  Според професор Томатис овладяването на чужди езици зависи от връзките между ухото, гласа и психиката. Това негово откритие е признато от Френската академия на науките под името “Ефект на Томатис”. Честотата на френския език е от 1 000 до 2 000 херца; английският има честота до 12 000 херца; италианският -2 000 - 4 000 херца; немският - до 3 000, а испанският варира от 100 до 2 500 херца. (3)

Може би правилното говорене на български език от някои групи цигани се дължи и на този факт - различният хер-цов диапазон между българския език и езика на групата, защото ухото ни може да чува един език и да е глухо за друг, ако той е на честоти, които не сме пригодени да уловим.

Интересен е и следният факт, че циганите много бързо усвояват чуждите езици, попаднали в чужда езикова среда.

В Унгария след 80-та година започва изучаването на романйс, поне в две училища. В малкото градче Ракве, на около 30 км южно от Будапеща, преди 1984 г. учителите, които са се занимавали с цигански деца, били принудени да научат малко цигански език. Това до голяма степен подпомогнало официалното въвеждане на обучение на майчин език през 1984 г. да премине гладко. В училището се изучава романйс, на който говорят ромэнгрите и румите. Разликата между двете групи цигани е, че на ромэнгрите водещият език е унгарския.

Другото училище, в което се изучава езика на циганите е в работническото предградие на град Печ, в което до края на 50-те и на 60-те години са били настанени бъши (беаши). Те говорят на архаичен банатски диалект на румънски език, възприет през миналите векове.

Още  през вековете се е наложило мнението, че знанието на романйс не може да послужи в особените сфери на живота, като наука, изкуство и спорт, понеже е замръзнал в развитието си. Това не е вярно и тук не му е мястото да се впускам в разсъждения, които ще ме  отдалечат от отговора.

След 1990 г., с настъпването на кардиналните промени в политическия живот на половин Европа, се създаде възмо-жност за словесния и писмен обмен между европейските цигани да разшири ареала си и да обхване целия континет. Тези, които наблюдават отблизо езика на циганите се уверяват в исината, че романйс е изключително богат на думи, асоциации и мелодичност.

Манипулирането на общественото мнение относно циганите в дадена държава, от страна на овластените, става по  много начини. Един от начините е да се вулгаризира и принизи езика на който говорят те.

Още през ХV в. писмените сведения за техния език са пълни с отрицания, които впоследствие се оформят като “научни” и са приписвани дословно от по-късните автори, чак до средата на ХХ век.

Десетки автори се приписват един друг, изтиквайки на преден план трудностите при разбирането на езика им, без да се стремят да обяснят неговия граматичен строеж. Бейли Сент Джон през 1853 година казва, че циганският е “затрупан със заети думи, може би по-подходящо би било да се каже откраднати - от дузина различни диалекти”. Пол Кестър в своите “Приказки за истинските  цигани” (1987) оприличава езика на циганите с езика на дивите животни, макар че влага в това силен романтизъм, сравнявайки го с "уханиетао на детелината и с вълните на поточетата, с устрема на вятъра и бурята... и неговото богато майчино наречие сякъш съхранява във всяка дума хиляди асоциации, които вълнуват душата”. Дорис Дънкан в лингвистично списание (1969) прави следните заключения за циганския език: “... Когато циганите се заселят за известно време в дадена страна, те се сдобиват с някои от думите на тази страна и ги включват в рум, по-популярен като ромски...” Въпреки че се стреми да даде някакви разяснения за неговия граматичен строеж, нейното задълбочено описание липсва и затова много лесно стига до заключението, че идиомът(4) има върховенство в рум и не може да бъде сменен.

Авторите “специалисти” в областта на циганознанието отиват още още по-надалеч. В своите отрицателни твърения за структурата и възможностите на езика романйс. Те най-сериозно и научно обосновано обвиняват циганите в липсата на добродетели, което се е отразило на езика им. Адриано Колоци въвежда идеята, че циганите “нямат понятие за собственост, както нямат и за дълг; “имам” не е по-малко чуждо за тях от “длъжен съм”. (5). Позовавайки се на него, по-сетнешните автори направо го приписват и допълват отрицателните щрихи към портрета им.

Италианският криминолог Чезаре Ломброзо(6) доразвива идеята за вродената престъпност у циганите, като се мъчи да затвърди мнението, че “глаголът “имам” е почти забравен от европейските цигани и е непознат за циганите от Азия”.

Така постъпват Конрад Берковичи в книгата си “Пеенето на вятъра” (1927) - истории за циганите, живеещи по река Дунав, Бесарабия и Прикарпатие; Ерих фон Щройхам (7) в своя расистки цигански роман “Червен пипер”(1935); Мари Уин Кларк (1967), Питърс Антъни  - “Да бъдеш неопитна майка” (1988). А Роджър Моро в романът си““Ромът” (1995) дословно каязва, че "Онова обаче, което ромският чхиб никога не придоби, беше бъдеще време. Ромският език не

Авторите  в миналото и в по-ново време, като че ли се състезават сами със събе си в търсенето на “доказателства” за арогантната бедност на циганския език, в който липсват изрази за общочовешки понятия. Те насаждат у читателя че  идиолекта (множеството от възможни изрази на говорещия) на отделния циганин (и на циганите, като общо) е слаб.

Според Иън Хенкок “Негативните тенденции, както към циганите, така и към техния език, са съвсем нормално явление, от гледна точка на нециганите, щом те считат, че не можем да изразим подобни базисни човешки понятия.”

Всички абсурдни и несъстоятелни нападки са на база, че циганите не познават думи като истина, благодарност, красиво, чета, пиша, свобода, робство, време, топлина...

Отдавна се знае, че езикът на циганите е еднакъв, въпреки стотиците наречия, диалекти и разновидности, както и постоянния приток на чужди думи, вливащи се в него. През столетията е претърпял значителни изменения, загубвайки  типичната си форма, усилено усвоявайки думи, даже и цели изрази, от обкръжаващите го езици. Можем да наречем езика на циганите език банка, в който се съхраняват думи от различни езици по света. Точно в това мирно съжителство на разноезични думи в рамките на един език, придава особена колоритност на романйс, защото той не само е приемал, но е и отдавал свои думи в състава на чуждия език. В него всеки европеец би познал дума от родния ски език: румънски - писъка (котка); арменски - пур (корем); италиански - прэне (сливи); френски - мбми (баба), английски, руски, персийски, гръцки, турски, а темела му е санскрит - най-близкият му роднина и баща на европейските езици.

1 - в-к “24 часа” - 13.02.2010)
2 - пак там                                  
3 - пак там                                  
4 Идиом - Идиомът е свойствен за всеки език и не може да се превежда буквално на други езици, защото цялостното му значение   не е изградено от значенията на съставящите го думи.                                                                                                              
5 - Циганите, 1889                    
6. Чезаре Ломброзо - 18.11.1836 г. - 19.10.1909 г. Известен италиански психиатър и криминалист, известен е с теорията за родения    престъпник.                                         
7. Ерих фон Щройхам - 1885 г. - 1957 г. Австрийски режисьор и актоьор от еврейски произход.                                     
8. Вирджиния Улф (Аделаин Вирджиния Стивън) - 25.01.1882 г. - 20.03.1942 г. Британска писателка от благороднически произход. Животът ъ вкъщи е една малка лудница, което се отразява както на здравето ъ, така и на възгледите ъ. Това, че в къщата, където живее под един покрив с доведени, заварени и преродени деца, е лудница е и факта, че има опити за изнасилване от полубратята си.

“Изгубените” думи в романйс, според някои автори

      

дума                                          значение

притежание: апарбти, арачимбта, астаръмос, бутъ, джйла, джйлица, истаримбта, ичаръмос, йосбджо, колб мбйтко 
лични местоимения: 
миру - мой;
киру - твой;
лйско - негов;
лбко  неин; 
амару - наш; 
тумару - ваш; 
лйнго - техен, тяхно        
дълг: 
воиаджулутну,
вуджилипй,
вужилъмос,
кандъмос,
кандипй,
мусаипй,
тхоъмос,
слэжба
истина: 
вортъмо,
сигурипй,
чачипй,
чачипйн,
чачъмос
свобода: 
тромалипй
робство: 
бастипй,
астарипй,
дасипй,
пханглипй
победа: 
джби
красиво: 
мэндро,
назъ’ки,
орчъри,
паквару,
шужу,
шукбр,
якхялу
благодарност:
наъс,
паликербв,
парикербв
чета: 
гилаббв,
гинбв (и броя),
джинбв,
драббв,
драбисарбв,
чъта
пиша: 
васткербв,
лекхербв,
пишисарбв,
рамусарбв,
чинбв,                
шкурисарбв,
язбв

време:                 
вбкти, вбхт,
вакъ’ти,
чйрос
спокойствие:      
лачхипй,
миръмос,
мъро
топлина:             
таблипй,
татъмос,
татипй,
татичъмос
опасност:            
белбва,
насулипй,
стбжно,
хатбва                    

Обособяването на циганския език

Хората са създали езиците си в процеса на дългото историческо взаимно развитие. Животът им е отразен такъв, какъвто е бил, благодарение на изкуството и езика им.

Според ромологията (наука за циганите), обособяването на циганския език започва в периода VІ - VІІ век, за да поеме самостоятелното си развитие през VІІІ - ІХ век (когато циганите са вече в България), под силното влияние на персийски, арменски и гръцки (от групата на арийските езици), но и в днешно време с ясно изразено влияние на санскрит и хинди. Личното ми мнение е, че в своя първоначален стадий на съществуване езикът на циганите не е бил подложен на натиск от чуждите нему езици, като се има предвид, че те са от индо-европейското езиково ство.Така че те дълбоко исторически са родствени и движението от и към езика е ставало по съвсем безболезнен начин. Нека да дадем за пример пак думата телевизор, която по жизнена необходимост се вмести в езика, поради липса на такава в български език.

     Езикът на циганите произлиза от простонародните наречия, близки до санскрит, като притежава много от основ-ните елементи , общи на хинди, непали, пенджаб и други сродни езици от Северна Индия.