Кабули от Варна

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

05.08.2013 20:22 - Така е!

Автор: kabuli Категория: Лични дневници

Прочетен: 240 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 06.08.2013 07:59

На Христо Ангелов

Когато ти откажат спирачките, има ли значение в кое дърво ще се блъснеш?
Години наред имам чувството, че ние, като нация, си приличаме като правешки компютри, а дистанционното го държаха партийните ни секретари. Всички сме еднакви и си приличаме до болка. Няма значение кой какъв е - президент или метач на улицата. Разликата ни е само в претенциите към... другите. А имено претенциите са това, което ни прави еднакви - като правешките компютри, чието дистанционно го държат партийните секретари. Пардон - днешните мутро-партийно-държавници.
Но чувството за безизходност в своята безпрепятственост щом завладее народа, това означава, че на държавата не й остава почти никакво време за нормален и разумен живот. Струвами се, че имено това чувство е било завладяло Шишманова България, преди 500-годишната тъмнина.

Тъжно е, приятелю, да присъстваш на смъртта на собствения си народ. Тъжно е да изживяваш всеки един миг на безизходица. Но най-страшното е, че ние, като народ, сме прокълнати, защото няма друг европейски народ, който с мазохистично удоволствие да се самоунищожава. А дали не го правим от страх, защото егоизмът се е превърнал в храна на съзнанието ни?
Стахът "дреме" във всеки човек. Важно е да не го събудим и да не ни завладее, защото се превръща във втора наша природа.
Май че от столетия сме го пробудили!

Лека вечер, приятелю! На теб и на твоето семейство!

Нагоре