Постинг
13.07.2013 17:44 -
Християнството в имена - І
Автор: kabuli
Категория: Лични дневници
Прочетен: 967 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 13.07.2013 17:46
Прочетен: 967 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 13.07.2013 17:46
РАННО ХРИСТИЯНСТВО
1а - Августинци - последователи на монашески орден, които предварпително са се отказали от земните блага и лично имущество, като преживяват от подаяние. Но парадоксалното е в това, че тъкмо тези ордени, които по устав се отказват от лична собственост, много бързо се превръщат в едри феодални собственици (доминиканци, кармелити, фанцисканци). Августизмът, като течение в християнската философия, развива представата за вярата като вътрешно общуване на човек с Бога, по пътя на ирационализма. Основател е богословът Августин Аврелий (354 - 430). Неговото учение с векове е било господстващо в католическата църква.
Доминиканци - католически монашески орден, основан през 1214 г. от Доминик де Гусман.
Кармелити - е името на два римски католически ордена и една конгрегация.
Францисканци - римокатолически християнски орден, следващ учението на св. Франциск от Асизи. Получил устното одобрение от папа Инокентий ІІІ през 1209 г. и писменото от папа Хонорий ІІІ през 1223.
2а - Ариани - Последователи на течение в християнството (ІV - VІ в.), наречено на името на александрийския свещеник Арий. Осъдено е като ерес през 381 г. Според арианите Богът-син е подобосъщен на Бога-отец, а не едносъщен и равен нему, както твърди ортодоксалното християнство, поради което не може да притежава абсолютните свойства на Бог.
3а - Бендекитци - последователи на най-старият християнски (католически) орден, който е основан в Италия през VІ в. от Бендекит Нурсийски. Особено силно влияние бендекитците имали през Х - ХІ в. В днешно време негови последователи има в Европа и в Америка, които разполагат със свои училища, университети и печатни издания.
4а - Гностици (гръцки gnosis - знание) - последователи на религиозно-философски учения ( І - ІІІ вв.), на които общите им черти се явяват съединението на християнските учения за изкуплението и спасението на душата, с елементите на езически религии и неопитагоризъм. Водещи представители са Валент от Египет и Василид от Сирия. Гностиците имали пренебрежително отношетие към вярата. Те смятали, че човек трябва да води аскетичен живот; отричали Вехтия завет и божествената същност на Иисус Христос. Обявени са от ортодоскалната църква за еретици.
5а - Донатисти - привърженици на протестантско движение в най-ранния жиоивот на християнството, възникнало през 307 г. в Африка. Проповядвали са нетърпимост към отстъпниците от вярата,; борили са се против намесата на светската власт в църковните дела. Създателят на донатизма Донат бил съгласен с назначаването на Цицерон за епископ на Картаген.
6а - Ебионити - Последователи на брата на Иисус Христос апостол Яков, след спора му с апостол Павел, обявени от църквата за еретици, а Евангелието на Яков и евангелията на ебионитите са унищожени.
7а - Манихеи - привърженици на религия, възникнала през ІІІ в. в Персия и бързо разпространила се в много страни - от Италия до Китай. За основател на религията се счита полумистичния проповедник Мани (216 - 276), която е синтез на зороастризма с християнството, от което е заимствано идеята за Месията, но за основа се взима зороастрийския дуализъм. Признаване на двусубстанционното начало на битието - противоборство на царството на Доброто (на Бога) с царството на Злото (на Дявола). Християнството обявява манихеите за еретици, но тяхната религия влиза в основата на ученията на павеликяните, богомилите, катарите, а в Предна Азия оказва влияние и върху маздакизма.
8а - Маронити - по името на своя легендарен основател Мар Марон, привърженици на особена християнска църква, чиито общини са възникнали през V - VІІ вв. в Сирия. Днес предимно живеят в Сирия, Ливан, Израел, Палестина, Египет.
9а - Монтанисти - в Мала Азия, където се намирал град Пепуза - според професор Петер Лампе. Градът бил център на мощно пророческо течение на християнството, разпространило се около 165 г. и основано от фригиеца Монтан. Учението му се разпространило в Мала Азия, Италия и Северна Америка (?). Около 200 години монтанизмът свободно разпространявал своите идеи, но през ІV в. сектата била обявена за еретическа и нейните членове преследвани като най-злите врагове на християнството. Официалната църква ги подозирала, че извършват езически обреди в чест на богинята Кибиле. Около 550 г. религиозният център на монтанистите бил нападнат от войските на Византия и пепуза бил сринат и опожарен. Монтанистите се отличавали от официалната църква с това, че давали свещенически сан на жени.
10а - Монофелити (от моно и гръцкато thelema - воля) - последователи на християнско учение, зародило се през VІІ в. във Византия като официален компромис между ортодоксалните догми и монофизитите. Според тях Христос е обладавал две природи - божествена и човешка, но една воля и енергия - богочовешка. На Шестия Вселенски събор (680 - 681) учението е осъдено като еретическо.
11а - Монофизити (от моно и гръцкото fisis - природа, естество) - последователи на християнско учение, възникнало във Византия през V в., като реакция на несторианците Възприемали съединението на двете природи на Христос като поглъщане на човешкото начало от божественото. Учението се разпространило в източните провинции на Византия (Египет, Сирия, Армения) и положил началото на политически сепаратизъм. През 451 г. е осъден от Халкидическия събор, но и до сега има влияние в арменската, етиопската, египетската (коптската) и сирийската ("яковинска" църкви.
12а - Нестрианство - течение в християнството, основано във Византия от Константинополския патриарх (428 - 431) Нестор, утвърждаващо, че Иисус Христос, бидейки роден от човек, впоследствие става Син божи (Месия). Осъдено е като ерес на Ефеския събор през 431 г. С голямо влияние до ХІІІ в. в Иран и Средна Азия. В днешно време - в Иран и Сирия.
13а - Павликяни - дуалистична ерес, появила се в Армения през VІІ в., разпространила се в Тракия през VІІІ - ІХ в., в разселването на арменци и сирийци по българо-византийската граница. Павликянството е оказало силно влияние върху богомилите, а най-силната тяхна община е около Пловдив. В болшинството си приемат католицизма.
14а - Патристика (от латинското pater - отец) - християнско-религиозна философия в периода ІІ - VІІІ вв., създадена от така наречените Бащи на църквата. Ранният период е известен като Апологетика - ІІ - началото на ІІІ в., е свързан с обосновката на християнството в борбата му срещу езичеството, юдаизма и ересите, а в частност - с гностицизма. Апологетите призовавали римските императори да не гонят християните и се мъчили да докажат лоялността на християнската църква към Рим. Разцветът на патристиката е свързан с превръщането на християнството в държавна религия през ІV - V вв. Известни представители на този етап са Алексей Александрийски, Василий Велики, Григорий Нисски, Григорий богослов, а най-значителния от тях е Августин.
1а - Августинци - последователи на монашески орден, които предварпително са се отказали от земните блага и лично имущество, като преживяват от подаяние. Но парадоксалното е в това, че тъкмо тези ордени, които по устав се отказват от лична собственост, много бързо се превръщат в едри феодални собственици (доминиканци, кармелити, фанцисканци). Августизмът, като течение в християнската философия, развива представата за вярата като вътрешно общуване на човек с Бога, по пътя на ирационализма. Основател е богословът Августин Аврелий (354 - 430). Неговото учение с векове е било господстващо в католическата църква.
Доминиканци - католически монашески орден, основан през 1214 г. от Доминик де Гусман.
Кармелити - е името на два римски католически ордена и една конгрегация.
Францисканци - римокатолически християнски орден, следващ учението на св. Франциск от Асизи. Получил устното одобрение от папа Инокентий ІІІ през 1209 г. и писменото от папа Хонорий ІІІ през 1223.
2а - Ариани - Последователи на течение в християнството (ІV - VІ в.), наречено на името на александрийския свещеник Арий. Осъдено е като ерес през 381 г. Според арианите Богът-син е подобосъщен на Бога-отец, а не едносъщен и равен нему, както твърди ортодоксалното християнство, поради което не може да притежава абсолютните свойства на Бог.
3а - Бендекитци - последователи на най-старият християнски (католически) орден, който е основан в Италия през VІ в. от Бендекит Нурсийски. Особено силно влияние бендекитците имали през Х - ХІ в. В днешно време негови последователи има в Европа и в Америка, които разполагат със свои училища, университети и печатни издания.
4а - Гностици (гръцки gnosis - знание) - последователи на религиозно-философски учения ( І - ІІІ вв.), на които общите им черти се явяват съединението на християнските учения за изкуплението и спасението на душата, с елементите на езически религии и неопитагоризъм. Водещи представители са Валент от Египет и Василид от Сирия. Гностиците имали пренебрежително отношетие към вярата. Те смятали, че човек трябва да води аскетичен живот; отричали Вехтия завет и божествената същност на Иисус Христос. Обявени са от ортодоскалната църква за еретици.
5а - Донатисти - привърженици на протестантско движение в най-ранния жиоивот на християнството, възникнало през 307 г. в Африка. Проповядвали са нетърпимост към отстъпниците от вярата,; борили са се против намесата на светската власт в църковните дела. Създателят на донатизма Донат бил съгласен с назначаването на Цицерон за епископ на Картаген.
6а - Ебионити - Последователи на брата на Иисус Христос апостол Яков, след спора му с апостол Павел, обявени от църквата за еретици, а Евангелието на Яков и евангелията на ебионитите са унищожени.
7а - Манихеи - привърженици на религия, възникнала през ІІІ в. в Персия и бързо разпространила се в много страни - от Италия до Китай. За основател на религията се счита полумистичния проповедник Мани (216 - 276), която е синтез на зороастризма с християнството, от което е заимствано идеята за Месията, но за основа се взима зороастрийския дуализъм. Признаване на двусубстанционното начало на битието - противоборство на царството на Доброто (на Бога) с царството на Злото (на Дявола). Християнството обявява манихеите за еретици, но тяхната религия влиза в основата на ученията на павеликяните, богомилите, катарите, а в Предна Азия оказва влияние и върху маздакизма.
8а - Маронити - по името на своя легендарен основател Мар Марон, привърженици на особена християнска църква, чиито общини са възникнали през V - VІІ вв. в Сирия. Днес предимно живеят в Сирия, Ливан, Израел, Палестина, Египет.
9а - Монтанисти - в Мала Азия, където се намирал град Пепуза - според професор Петер Лампе. Градът бил център на мощно пророческо течение на християнството, разпространило се около 165 г. и основано от фригиеца Монтан. Учението му се разпространило в Мала Азия, Италия и Северна Америка (?). Около 200 години монтанизмът свободно разпространявал своите идеи, но през ІV в. сектата била обявена за еретическа и нейните членове преследвани като най-злите врагове на християнството. Официалната църква ги подозирала, че извършват езически обреди в чест на богинята Кибиле. Около 550 г. религиозният център на монтанистите бил нападнат от войските на Византия и пепуза бил сринат и опожарен. Монтанистите се отличавали от официалната църква с това, че давали свещенически сан на жени.
10а - Монофелити (от моно и гръцкато thelema - воля) - последователи на християнско учение, зародило се през VІІ в. във Византия като официален компромис между ортодоксалните догми и монофизитите. Според тях Христос е обладавал две природи - божествена и човешка, но една воля и енергия - богочовешка. На Шестия Вселенски събор (680 - 681) учението е осъдено като еретическо.
11а - Монофизити (от моно и гръцкото fisis - природа, естество) - последователи на християнско учение, възникнало във Византия през V в., като реакция на несторианците Възприемали съединението на двете природи на Христос като поглъщане на човешкото начало от божественото. Учението се разпространило в източните провинции на Византия (Египет, Сирия, Армения) и положил началото на политически сепаратизъм. През 451 г. е осъден от Халкидическия събор, но и до сега има влияние в арменската, етиопската, египетската (коптската) и сирийската ("яковинска" църкви.
12а - Нестрианство - течение в християнството, основано във Византия от Константинополския патриарх (428 - 431) Нестор, утвърждаващо, че Иисус Христос, бидейки роден от човек, впоследствие става Син божи (Месия). Осъдено е като ерес на Ефеския събор през 431 г. С голямо влияние до ХІІІ в. в Иран и Средна Азия. В днешно време - в Иран и Сирия.
13а - Павликяни - дуалистична ерес, появила се в Армения през VІІ в., разпространила се в Тракия през VІІІ - ІХ в., в разселването на арменци и сирийци по българо-византийската граница. Павликянството е оказало силно влияние върху богомилите, а най-силната тяхна община е около Пловдив. В болшинството си приемат католицизма.
14а - Патристика (от латинското pater - отец) - християнско-религиозна философия в периода ІІ - VІІІ вв., създадена от така наречените Бащи на църквата. Ранният период е известен като Апологетика - ІІ - началото на ІІІ в., е свързан с обосновката на християнството в борбата му срещу езичеството, юдаизма и ересите, а в частност - с гностицизма. Апологетите призовавали римските императори да не гонят християните и се мъчили да докажат лоялността на християнската църква към Рим. Разцветът на патристиката е свързан с превръщането на християнството в държавна религия през ІV - V вв. Известни представители на този етап са Алексей Александрийски, Василий Велики, Григорий Нисски, Григорий богослов, а най-значителния от тях е Августин.
Скандално! Запис на депутат от ГЕРБ : Пр...
DW предупреждава за риск за единството н...
Жената на брадъра Братухчев пак лъсна го...
DW предупреждава за риск за единството н...
Жената на брадъра Братухчев пак лъсна го...
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
