Постинг
26.06.2013 20:39 -
По Богдана Карадочева
Автор: kabuli
Категория: Лични дневници
Прочетен: 805 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 26.06.2013 21:45
Прочетен: 805 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 26.06.2013 21:45
На хората по площадите
Остаряхме ние бързо,
много усетно дори.
Много видимо аз,
още по-видимо ти.
Аз се превърнах
във лумпен напет,
а ти днес минаваш
за стар, модерен поет.
Един старец изнервен
във мен отдавна крещи,
със опънати нерви
и със зачервени очи.
А ти ще гладуваш отново
в палатката, свит като звяр!
И ще гледаш как на готово
"онези" се готвят за кяр.
Остаряхме ние бързо,
много усетно дори.
Много видимо аз,
още по-видимо ти.
Днес двама седиме
във градинката пак,
сред морето от хора,
от ранна утрин, до мрак.
А в сърцата ни радост -
като цвете цъфти,
и увереност здрава,
че народът не спи.
Остаряхме ние бързо,
много усетно дори.
Много видимо аз,
още по-видимо ти.
Аз се превърнах
във лумпен напет,
а ти днес минаваш
за стар, модерен поет.
Един старец изнервен
във мен отдавна крещи,
със опънати нерви
и със зачервени очи.
А ти ще гладуваш отново
в палатката, свит като звяр!
И ще гледаш как на готово
"онези" се готвят за кяр.
Остаряхме ние бързо,
много усетно дори.
Много видимо аз,
още по-видимо ти.
Днес двама седиме
във градинката пак,
сред морето от хора,
от ранна утрин, до мрак.
А в сърцата ни радост -
като цвете цъфти,
и увереност здрава,
че народът не спи.
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
