Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.05.2013 20:09 - Библията във времето
Автор: kabuli Категория: Лични дневници   
Прочетен: 543 Коментари: 0 Гласове:
-1





285 г. пр. Хр. - превод от староеврейски на елински на Стария завет в Александрия от 70 праводача.
48 - 50 г. сл. Хр. - Посланието на Яков; едно от седемте Съборни послания, понеже не е отправено до някоя църква. Предполага се, че автор на Посланието е брата на Христос Яков, който отначало не е вярвал в него.
50 г. (около) - Посланието на апостол Павел към галатяните е отговор на Павел на яростните нападки от страна на юдео-християните към неговата личност. Последните го обвинявали в това, че не е пряк следовник на Иисус Христос и затова не може да бъде истински апостол.
51 г. (около) - Първо Послание на апостол Павел към солунците е насърчителен подтик към онези, които са били покръстени от него по време, когато основава църквата в Солун при второто си мисионерско пътуване, тъй като върху тях бил започнат натиск за отказ от християнството.
51 г. - Второто послание на апостол Павел към солунците е писано непосредствено след първото.
55 г. (вероятно) - Първо Евангелие на Марко. Марко син на Мария и братовчед на Варнава. Той придружава Павел и Варнава в първото им мисионерско пътуване, който го иска за свой придружител в Рим, ценейки високо неговото служение.
55 г. (ранна пролет) - Първо Послание на апостол Павел към коринтяните. Писано е към края на неговия тригодишен престой в Ефес.
 55 г. (ранна пралет) - Второ послание на апостол Павел към коринтяните.
57 г. (ранна пролет) - Послание на апостол Павел към римляните. Написано е вероятно в Коринт.
59-63 - Евангелието на Лука. Счита се за “най-хубавата книга, писана някога”, тъй като той е бил високообразован човек, лекар по професия. Адресът на посланието му е гръцката общност, тъй като той бил възпитаван в духа на гръцката културна традиция. Евангелието на Лука притежава сходен стил и структура с Деянията на апостолите, което дава основание да се предполага, че и двете книги са писани от един автор. Лука е придружавал Павел в някои от мисионерските му пътувания. Други автори цитират  90 - 95-те години като време на написванега му.
60 г. (около) - Послание на апостол Павел към ефесяните. Посланието е адресирано не само  до църквата в Ефес, но и до други църкви в Азия. Писано е по време на престоя си в Римския затвор.
60 г. (около) Послание на апостол Павел към колосяните е оборване на ереста в град Колос.
60-70 гг. - Евангелието на Марко. Ранните църковни отци са единодушни, че то възпроизвежда проповедите на Петър.
 61 г. (около) - Посланието на апостол Павел към филипяните е писано по време на първия му престой в затвора в Рим и е известно като Послание от затвора.
 61 г. - Колосяни. Писано е по време на първия му престой в затвора в Рим.
 61 г. - Филимон. Писано е по време на първия му престой в Римския затвор.
63 г. - Деяния на апостолите. Авторството се приписва на Лука и е разказ за разпространението на християнството през тридесетте години след смъртта и възкресението на Иисус Христос.
64 г. (около) - Първо Послание на апостол Павел към Тимотей.
64 г. - Посланието на апостол Павел към Тит вероятно е писано от него от Коринт.
64 г. (около) - Първо Послание на апостол Петър до християните, живеещи в пет римски провинции. В него той засяга страни от живота и задълженията на християните.
65 г. (около) - Посланието на апостол Юда е присано в качеството му на ръководител на апостолската църква и адресирано до няколко църкви в Римската империя.
66 г. (около) - Второ Послание на апостол Павел към Тимотей .
66 г. (около) - Второ Послание на апостол Петър е отправено към същата група християни.
6? г. - Евангелието на Матей, което е предназначено предимно за евреи, най вероятно е написано преди разрушаването на Йер-усалим през 70 година, а според други сведения  - през 85. Матей е би бирник.
70 г. - Посланието към Евреите е с неизвестен и спорен автор. Едни изследователи го приписват на Варнава, а други - на Аполос, преди падането на Йерусалим през 70 г.
84 - 86 гг. - Евангелие на Йон, който е  добър познавач на еврейския наёин на живот и еврейските обичаи, е силно повлияно от Стария Завет и има за цел да евангелизира гърците. В Евангелието си Йоан не държи да доказва божествения произход на Иисус, колкото да изясни въпроси, по които доказателствата или ще бъдат приети, или отхвърлени, като стремежът му е да информира читателя по-обстойно, за да може вярата му да получи по-солидна основа.
 90 г. (около) - Послания на апостол Йоан са три и са писани когато е бил презвиетер.
ок. 95 г. - Откровение на апостол Йоан.
Ок. 110 г. - Евангелие на Тома - включва уникални поучения на Иисус
110 - 150 - Евангелия на Петър - и двете не са включени в Новия завет.
      Второ съборно послание на Петър - най-късната книга в Новия завет.
      Евангелие от Мария - вероятно гностическо. Разкрива тайни, които Иисус е разкрил единствено на Мария Магдблина (Магдалена) - от областта Магдбла - но не и на учениците си мъже.
ок. 150 г. - Евангелие от Юда.
       Евангелие на Истината - Поученията на Иисус освобождават душата от несъвършеният физически свят.
        Тайната книга на Йоан - гностическо (прякото познаване на Бог, чрез осъзнаването на божествената искра у нас. Изобличава Бога от Стария завет, че се опитва да скрие истината от хората. Твърди, че Адам и Ева са получили божествения дух от истинския Господ.
        Евангелие от Филип - гностическо.
150 - 200 г. Евангелията от Марко, Матей, Лука и Йоан за първи път са обявени за достоверни.
200 - 230. - Втори трактат на Великия Сет - твърди, че истинският Христос никога не е бил разпнат (гностически).

     Много преди Библията и Корана се споменава за възкръсване, подобно на възкръсването на Христос и което ще стане в бъдещето, когато дойде денят на страшния съд. Чрез древните текстове можем да си дадем обяснение откъде идва идеята за възкресението. Хайнрих Цимерман за пръв път през 1921 г. оповестява това, разглеждайки вавилонските текстове за бога на слънцето Мардук, за неговото задърржане, бягство и осъждане. Теолозите не приели с добри чувства информацията на Цимерман, отнасяща се за много по-ранното божествено възкресение на бога на Ануннаките от Христовото божествено възкресение.
     Ану е владетел на потайствената Нибиру - 12 планета от Слънчевата система, намираща се зад Плутон, възприемаща се за дом на боговете. Ану е един от най-силните богове в шумерската култура. Той имал двама сина - Енки и Енлил. Синът му Енки също имал двама сина - Думузи и Мардук. Енлил имал внучка на име Инанна. Синът на Енки Думузи се влюбил силно във внучката на чичо си. През това време Мардук, изгонен от Вавилон и Месопотамия, се завръща в Египет, за да разбере, че брат му Думузи всячески се стреми да го елиминира от борбата за властта. Мардук го подозирал, поради факта, че и Инанна била също властолюбива. Но една съществена пречка не позволявала на Думузи да стане истински владетел на Египет - Инанна не можела да го дари с наследник. Отчаян, изнасилил собствената  си сестра, за да забременее. Това нарушение на поведението  накарало Мардук  да издаде заповед за залавянето му, което противоречало на правилото - заповедите да се издават от съвета на Ануннаките. Бягайки от преследвачите си, вероятно Думузи се е удавил в реката. Инанна поискала възмездие и за да го избегне Мардук се скрил в голямата пирамида. Взима се решение той да бъде запечатан жив в нея. Въпреки че жената на Мардук моли за милост бащата и брата на Инанна, той бива заловен и екзекутиран. Но след като боговете разкрили истинската причина за смъртта на Думузи, за да поправят грешката си, го възкресили.
    
     През 284 г. от н.е. Диоклетиан е провъзгласен за император на Рим. Римляните обявили тази година за първа от ерата на Диоклетиан, която имала продължителност 248 години - до 532. През 532 г. от н.е. папа Бонифаций ІІ решил да състави поредното подреждане на църковните празници. Той възложил тази работа на Дионисий  Малом, учен, монах, настоятел на един от римските манастири, по рождение скит. Задълбочавайки се в изчисленията, той решил, че нещо не е в ред, изхождайки от факта, че християните водят своето летоброене от царстването на Диоклетиан, който бил техен враг. А няма ли да е правдиво летоброенето да започва от годината на раждането на основателя на християнството - Иисус Христос?  Да, но в никакви документи не успял да намери рожденната му година. В Евангелието се споменава, че Христос се е родил по време на преброяването на населението, при цар Ирод. Затова Дионисий Малом отнася рожденната година на Иисус през 753 г. пр.н.е. от основаването на Рим, (според историка Теренций Варон (116 - 27 пр.н.е), или през 284 г. от началото на ерата на Диоклетиан. След като папа Бонифаций ІІ утвърдил разчетите на Дионисий, въвел новото летоброене. Първа година от новата ера е 754 от основаването на Рим, а 248 година от ерата на Диоклетиан била възприета за 532 година от “рождество Христово”.





Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: kabuli
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2313743
Постинги: 2858
Коментари: 1765
Гласове: 2158
Календар
«  Юли, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031