Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.05.2013 21:24 - ДНЕВНИК - 2009
Автор: kabuli Категория: Лични дневници   
Прочетен: 554 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 24.05.2013 22:33


ЗА ЕЗИКА НА ЦИГАНИТЕ - РОМАНЙС

Гогъ - душа
     Думата в  превод означава и съзнание, откривайки АЗ-ът на човека, неговата личност. Думата е съставена от две думи: гу и гъ . Гу е разум (мозък), а гъ е стомах. За корем думата е пур. Достигаме до извода, че гладна мечка, хоро не играе. Т.е. здравословното мислене е продукт на здравословното хранене.
     Думата е срещаме и в два балкански езика със същия смисъл. Румънското гог, гога е глупав, а гоглеаза е глупост. В албански гог, гоголи има значение на несръчен, тромав.
     А цветята не са ли душата на природата? Когато видим красиво цвете - лулугъ - не възкликваме ли “О, Боже, каква красота!”  И не е ли вярно, че от добре поддържаната и неомърсена почва поникват здравите (във физически смисъл) и красиви растения и плодове на природата? И тук гъ е със значението на стомах (почва), който трябва да бъде хранен (торйн) и поддържан (оран) навреме и добре.


Кх
     Кх в езика на циганите означава енергия, получена от природата, знанието, продукт на усилията на собственото тяло или преработена от(чрез) него . Думи, носители на енергия са следните:
кхбм - слънце - природна (космическа) енергия;
кхангеръ - църква - духовна (божествена) енергия;
кхъ - кожа - част от тялото, приемаща и задържаща топлинната енергия;
кхэл - изпражнение - преработена; (отпадъчна) телесна енергия, получена чрез хранителните продукти;
кхой - олио (растителна мазнина) енергоносителен продукт; икхино - уморен, отпаднал, останал без достатъчно телесна енергия;
пакхя - крила на птица - чрез тях телесната енергия се превръща в двигателна.
Примерите са много.

Омраза
     Циганите като че ли нямат своя дума за омраза, мразене, докато за обич, любов е мангипе, камипй.

Баре
     Иван Иванов в “Легенди и хроники за заселването на българите на Дунав” цитира документи, в които се отбелязва момента на заселването на българите по делтата на Дунав, а оттам и по южния ъ бряг. Той споменава редица хроники, отбелязващи това историческо събитие в тогавашния черноморски свят.
     Интерес за мен представлява абзац от така наречения Дуклянски летопис, споменаващ за движението на българите в мировото пространство. “...Начело на тях бил някой си на име Крис (по различните преписи: Kris; Chris; «когото те наричали на своя език баре”; dux erat  ominee Barris), когото наричали на своя език “каган”, което на нашия език означава “цар”....”
     Става ясно, че те наричали (титуловали) стоящия начело Крис на своя език с израза баре. Не ми е ясно защо има повторение на израза, но тук вече неразбираемото за читателя баре става каган. Още една неяснота, произтичаща от скобите: баре и каган един и същ ли смислов заряд имат?
     В езика романйс коренът бар е в основата на прилагателно, означаващо голямо.
Бару - голям/о;
барй - големи;
баръ - голяма;
баримбта - големци.
     Бару манэш - голям човек - в смисъл и на предводител, начелник, водач, лидер.

     Дукля е средновековно сръбско княжество на територията на днешна Черна гора, което за кратко време е било в очертанията на България, по времето на цар Самуил.


Приятелю!
     Каква красива дума, изтъкана от чувства за искреност към личността към която е отправена. Дума, изразяваща близ- ост и уважение, което се гради на истински откровените чувства и която е натоварена с много отговорност и човещина.
     Колко от нас знаят, че на санскрит драг е прия. Та нали човека, към когото се обръщаме с приятелю ни е истински драг на душата!


Пайни
     Имената на месеците в древния слънчев календар в Египет са:
Тот, Паофи, Атир, Хойяк - от сезона ахет (разливи);
Тиби, Мехир, Фаменот, Фармути - от сезона перт (покълване);
Пахон, Пайни, Епифи, Месори - от сезона шему (горещини). Всеки един от тях е посветен:
Тот - на бога на Луната и мъдростта
Атир - на богинята Хатор;
Фаменот - на обожествения цар Аменофис...
     В тъй наречения Канопски декрет, който е от седми март 238 г. пр. Хр.,открит през 1866 г., издаден от Птоломей ІІІ Евергет, се казва следното: “Тъй като звездата (Сириус) на всеки четири години закъснява с един ден, за да не стане така, че летните празници да се падат през зимата, както се случва и както ще се случва, ако годината и занапред съдържа 360 дни и пет допълнителни, от сега на сетне се нарежда през всеки четири години да се чества празникът на Евергетовите богове и след петте допълнителни дни преди новата година. Нека всеки знае, че предишните недостатъци в броенето на годишните времена са вече премахнати от цар Евергет”. 
     Именно поправката на календара от Евергет стояла в основата на Юлианския календар, чиято направа била възложена на Созиген от Гай Юлий Цезар през 46 г. пр. Хр.
     Месец Пайни е посветен на празника на долината. Няма как да е друго, защото пайни се покрива с пани, което в езика санскрит  е вода и с това си значение е в езика на циганите. Но ако тази близост е вярна, откъде е тя?


“Сини” Нил
     Известно е, че в романйс, говорим от европейските цигaни, има наименования на трите основни цвята:
бял - парну; червен - лолу и черен - калу. За другите цветове се използват прилагателни от основния за страната език. Например зеленият цвят за балканските цигани е зелйно, който по някой път се заменя с чаралу, производен от циганската дума за трева - чбр.
     Реката, майка на великата египетска култура носи името Нил, което вероятно е дошло от гръцкото Найлос или латинското Нилус - в смисъл на речна долина. Древните египтяни наричали реката Иаро, но пък  в санскрит синьо е нилка (нилку).  Жълто в санскрит е питку.
     Спокойно могат да се заменят липсващите наименования на другите цветове с наименования от санскрит - най-близък до говоримия цигански език.
Бахтиар

     В говоримия турски език bahtyar (бахтиар) е щастлив. В езика на циганите бахталу също е щастлив. И в двете думи се съдържа цялата дума за щастие в езика романйс - ббхт.
Но днешния турски език щастлив е мутлу, а късмет е шанс.

Хляб - уста - хляб
     На хинди хляб е роти. В руски език уста е рот. Устата - като орган и за хранене - в руски език е обозначена с най-упот-ребяваната храна на човека - хляба.

Манаф
     По някой път от изпаднали в силен националистичен транс чуваме тежко обидната дума, отправена към турското население, манаф. Едва ли използващите знаят нейния смисъл, който означава азиатски турчин, като впоследствие и се придават и други, грозни по смисъл значения, идващи от историческото минало, отразено в старите народни песни.
     Много близка по изказ до манаф е манав, която означава човек, занимаващ се с овощарство или продавач на овощия.
     В Добрич живее известната циганска фамилия Манавеще.


Тефтерчето на Васил Левски
     От февруари месец 2007 г., от когато тефтерчето на Левски (фототипно издание на в-к «Стандарт») си го купих, съм питал десетки  за смисъла на две думи в едно негово стихотворение, на стр. 15-та и 16-та.

                                           (стр. 15)«Искам, мамо,
                                                            да те видя
                                                            и вси мили
                                                             у дома,
                                                             но знамето ме
                                                             не оставя.
                                                             До кога ли ще мога
                                                             до [кога?]
                                                             Сбогом, мила,
                                                             кой знай дали
                                                             щеш ме видиш
                                                             вече жив.
                                                             Но, драга, не щеш ме
                                                             забрави,
                                       (стр. 16)      ако падна аз
                                                             убит.
                                                             Сал за тебе
                                                             мисля, мамо,
                                                             и се готвя за боя.
                                                             Пред вразите ни
                                                             лачо д лачо
                                                             във кръв ще се
                                                             облея.
                                                             Сбогом, мила,
                                                             кой знй дали и пр. [?]

     Тази непонятна и някак си неестествено вмъкната в напълно разбираемия текст дума, и при това повтаряща се, за да потвърди неговото обливане в кръв, за мен има неясен  за днешния читател смисъл. Или играе ролята на превъзходна степен, или е прилагателно.
     Става въпрос за “лачо д лачо”.
     Сега, колкото и идиотски да звучи, думата лачу в езика на циганите е прилагателно и означава добре, добро. (В романйс липсва среден род).А двойното ъ повторение в определени случаи в разговорната реч означава превъзходна степен.
     Зависи от диалектната форма на говор тя звучи лачу (Западна България) и лачху (Източна България).
     Лач(х)у - добър, добро - м.р. и ср.р.; добре.
     Бут лач(х)у - много (по-) добър, добро; добре.
     Май (ени) лач(х)у - най-добър, добро; добре.
     Лач(х)о манэш - добър човек.
     Лач(х)у чхаву - добро момче.
     Лач(х)у кердбн - добре направи.
     Лач(х)у, лач(х)у! - А мэклес аканб! -
     Много добре! А пусни го сега!
     Лач(х)и - добра.
     Лач(х)е - добри.
     Потърсих думата в “Малък речник на остарели и редки думи в българския език” (Пенка Радева, Ния Радева - СЛОВО - Велико Търново, 1999). Няма е! Потърсих я в “Малък речник на старобългарския език” (Дора Иванова - Мирчева, Ангел Давидов - СЛОВО - Велико Търново, 2001). Намирам думата лачба - съществително име от женски род, със смисъл на алчност.
     Възможно ли е Левски да я е използвал в смисъл на само той и никой друг да не пострада, когато се изправи пред лицето на смъртта? Един вид умишлена саможертва пред олтара на Свободата, сравнима с “алчност”?
     И все пак - какъв е смисъла на двойното повторение на думата лачо в текста?                                  




Гласувай:
2



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: kabuli
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2313736
Постинги: 2858
Коментари: 1765
Гласове: 2158
Календар
«  Юли, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031