Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.05.2013 23:40 - В отговор на bultangra
Автор: kabuli Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1071 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 14.05.2013 23:43

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
11| - От кога са циганите в България?
      - В своята “Хронография” Теофан Хомологет (Изповедник) на два пъти съобщава за присъствието на ацигани в град Армориум, област Фригия около 800-та година и за приятелството с манихеи (1) и ацигани на император Никифор І Геник (802),  който бил победен от хан Крум Страшни в битката на Върбишкият проход, където и загинал на 26 юли 811 г. Та този император разрешава на ациганите да се движат свободно из цялата империя. Доста циганолози смятат, че части от тях се заселват в Тракия - района  Пловдив - Стара Загора.
     От тази година са и фолклорните сведения за присъствието на цигани на територията на историческа България. “Дааса черибашия (българският цар) дал на манго една сар глава (царска глава) да му направи чоша за пиене здравици”.
     Тази великолепна приказка от едно изречение съдържа сведение за присъствието на цигани, предхождащо с над 560 години сведението за присъствието на цигани в България, упоменато в “Рилската грамота” на цар Иван Шишман.
     Подкрепа на твърдението, че в България е имало цигании по времето на Крум намираме в сръбската песен, посветена на победата му над Никифор и цитирана от П. Р. Славейков в негова статия, озаглавена “Циганите”:
“Зове мощре (майстор златар) от земле, латинске Цасераву главу (на Никифор) оковаше све у сребро и у суво злато...”
     Според Славейков циганите във византийската империя били познати като латинци, което подкрепя твърдението ми, че рум не е нищо друго, освен произхождащ от Римската (латинска) Византийска империя.
     За да бъде дадена поръчката по обкова на императорската глава на циганина ювелир, значи той е бил всеизвестен със своето майсторство. Освен своята известност, той е бил и почитана личност и със сигурност близък на царския двор, изпълнявал поръчките му отпреди. Бил е отседнал отдавна, понеже занаятът му не предполага към движение и това отсядане (на родб) няма да е по-малко от 50-70 години.За присъствието на цигани в историческа България може да се приеме времето от средата на VІІІ, но аз съм привърженик на идеята, че първите цигани са по българските земи още от VІІ в. През 2011 г. ще станат 1 200 години откакто има сведения за присъствието на цигани на територии, владяни и влизали в границите на историческа България.

     Моето предположение за ранното присъствие на циганите в България се подкрепя и от получените нови доказателства за индийския произход на циганите. Професорът от от университета на Западна Австралия (University of Western Australia) Люба Калайджиева и нейните колеги са проучили произхода на осем от 10 милиона европейски жители, за които е прието да се наричат джипси, което е неправилно.
     Групата на Калайджиева е изучавала генетично циганите повече от 10 години, анализирайки пет генетични мутации; изследвала различни хромозоми, които съдържат така наречените “генетически маркери”, а също и изменения в ДНК.
     Сравнявайки европейските генетични образци с тези от Индия, учените видяли сходство в генетичните маркери и дошли до извода, че първата група цигани,  възможно около хиляда човека, пристигнала в Европа преди 32-40 поколения назад, което прави 800 - 1000 години - едно поколение = 25 години.

     За пазителите на “чистотата” на българския народ едва ли е от значение, че връзките между Индия и България са вековни. Не знам дали Валери Найденов се е интересувал от тези факти, но той много лесно и пренебрежително в едно свое интервю нарича Индия “тъмна”, като не дава пояснение с какво СССР, НРБ, КНР, САЩ, ГФР или коя да е негова любима страна е по-светла от нея. СССР - с дивия комунизъм; НРБ - с “народния” съд; КНР - с тоталното унижение на народа на Тибет, продължаващо и до днес; САЩ - с атомната бомба над Хирошима или ГФР - с ужасяващия спомен за Хитлер?

     Трябва да се знае, че пристигналите в България от Индия цигани не са били от непозната за българската книжнина земя (страна). Напротив, в нея се намират данни за Индия, което доказва, че средновековна България е имала познания за света. Нали империята на кушаните граничи с Индия, а старата българска азбука глаголица съдържа сходни елементи с девангари - буквата веди - знание. В “Небеса” на Йон Екзарх” от края на ІХ в. се говори както за “Индийско море” така и за река Ганг, а в славянски и старобългарски ръкописи се говори за индийските брамини.
     На “патриотите” трябва да се напомни, че Раковски през 1857 г. подкрепя борбата на индийския народ за независимост от ярема на “бялата” Великобритания, правейки връазка с игото на българския народ.
(Български дипломатически преглед - 2005, бр. 1, Стоян Райчевски).

1 - Манихеи последователи на дуалистично религиозно учение, основано от персиеца Мани - 14.04.216 г. - 273/276 г..                                

12| А в Османската империя?
      - Османските турци завладяват Балканите на предела между два века - ХІV и ХV. Преди тях от десетилетия по тези места живеят цигани християни, които, според мен, са между 15 и 25 000, което прави 1 500 - 1 700 домакинствата (1).
Когато Мехмед ІІ Фатих превзел Константинопол на 29 май (вторник) 1453 г. в града вече живеели 3 000 циганина. Циганите мюсюлмани, които или били обслужващ персонал, или са се движели след завоевателите, отдавна, може би още в Индия да са приели вярата в Аллах за своя.
     1. За първи път се споменава за цигани в Тимарският регистър на Никополския санджак от 1430 година. В него упоменатите цигански домакинства са 432.
     2. По сведение на османския хронист Ашък-паша заде (ХVв.) за политиката на Мехмед ІІ за съживяването на Истанбул и в регистър от 1477 г. за населението на същия (в домакинства) четем: Галата: мюсюлмани -  535, гръкоправославни  -  592,   арменци, евреи и цигани  - 3 095; Истанбул: мюсюлмани -  8 951, Гръкоправославни  -   3 151.
     3. В регистърот 1479/80 г.МехмедІІ четем, че жителите на с. Саслар, които се занимават с рударство и металургия в Чипровци и околните села, “са железари открай време и до сега”. Те редовно снабдявали Видинската крепост с желязо
и остриета за копия. Възможно е част от тези металурзи да са и цигани, придошли от Трансилвания и Банат, след като и Вера Мутафчиева (2) казва,
че те са дошли на Балканите със занаята си железарство.
     4. В същия регистър, съдържащ данни за Никопол, наред
с другия редовен и обслужващ персонал на крепостта се споменават като такива и 17 железари и ковачи - цигани.
     5. В друг регистър от 1487-1489 г.БаязидІІ се споменава за цигани християни, които в балканската част на империята вече са са над 3 400 домакинства, което прави най-малко 17 000 или  между 21 и 30 000 цигани.
     6. В периода 1526-1528  Сюлейман І в каазата
(3) Ески Заара (Стара Загора) от
2 540 домакинства 61 са цигански.
     7. В административното деление и демографското състояние на Османската империя, разделена на домакинства и по религиозен признак, в периода 1520 - 1535 г. Сюлейман І се дават следните данни: цигани-християни - 10 294 - 69,9%; цигани-мюсюлмани - 6 892 - 40,1%.

     8. В документи са се запазили данни за село Черковица (хаскьой на Абаза паша) от Плевенския район (сега в Ловешка област) за периода 1619 - 1650 г. Мустафа І, Мурад ІV, Мехмед ІV. През 1642 г. в селото са живели 220 немюсюлмански домакинства. Селото е било притегателен център и за рая’ от други места, тъй като между жителите му са записани и 23 хайманета (лица с неустановено
местожителство. Възможно е някои от хайманетата да са с цигански произход, след като вече знаем, че доста цигани са били наемани като железари, ковачи, строители и други по поддържането на крайдунавските български крепости.
    9. В описание на град Солун от Евлия Челеби
(4) отнасящо се до втората половина на ХVІІ в., четем: “...има френски баили и консули, цигански бейове, юрушки бейове и твари от много различни вери..."
 10. Поглеждайки в регистъра на Европейска Турция през 70-те години на ХVІІ в. в графата “Разпределение по народностен признак” се вижда, че циганите са наброявали 500 000 или 2,32% от общото население.
     На Балканите от ХІV-ХV век нататък циганите, живеещи уседнало  или все още пътуващи, били признати за част от населението на Османската империя. Те били задължени да плащат специален данък харач, с изключение на производ-ителите на оръжие и боеприпаси, които били организирани в тъй наречения санджак, който обаче по-скоро е бил професионално обединение и е нямал териториален обхват. Например барутджиите и топаните в днешна Македония били част от този санджак.
    11. Данните, цитирани по-долу, трябва да се разглеждат през факта, че се упоменават само пълнолетни мъже, плащащи своите данъци, глави на домакинства и вдовиците, явяващи се глави на семейства, без да се цитира точният им брой.
     Взел съм за възможно най-ниската база от 8 дэши в домакинство (семейство).
     12. 1430 Мурад ІІ Никополски санджак - 12 000 домакинства; 432 цигански домакинства.

     13. 1522 - 1523 г. Сюлейман І Регистър за вилаета Румели,  обхващащ Балкански полуостров, без Молдова, Влашко, Босна и др. - 10 300 християнски и 7 000 мюсюлмански семейства или общо 17 300 семейства От общият брой  2 700 домакинства са от тъй наречения цигански санджак. 140 семейства са с
неустановено местопребиваване (хайманета).   
     14. 1638 г. Мустафа І На Балкански полуостров пристигат нови цигани (мюсюлмани) от Анатолия (Анадола). Това про личава от султански указ, който ги освобождава от данък джизие, плащан от християни и евреи. Джизието на циганите християни е 200 акчета. Знае се и големината на годишното данъчно задължение на цялото семейство е силно варираща, както в годините, така и в различните райони на империята - между 40 и 80 акчета, а за вдовиците между 18 и 23 акчета - и 620 - 750 акчета За да се получи по-голяма яснота за финансовата тежест на този данък, трябва да се каже, че 120 акчета се равняват на един куруш и, че според руския пътешественик Арсений Суханов (5)
един вол през 1639 г.стру- вал между 700 - 900 акчета.
     15. ХVІІ-ХVІІІ в. Нови групи цигани пристигат през този период, по време на войните м ежду Османската империя и Австрия, която за кратко (1690) е окупирала Североизточна Сърбия, Северозападна България, Влашко (Източен Банат). Тогава се заселват по целия Балкански полуостров така наречените стари власи, към които спадат влахоря, влахички, лахо, гурбети и др. Част от тях поемат пътя към Мала Азия. Тези групи цигани са от Втората миграционна вълнб на Балканите.
     16. 1695 г. Ахмед ІІ 45 000 мъже данъкоплатци, което е равно на 45 000 семейства.
     17. 1740 г. Махмуд І В околностите на Ниш живеят около 2 000 семейства.
     1866 г. Абдул Азис Общо население на Османската империя - 42 милиона, от тях 18 милиона в Европа; малцинства -  татари, черкези, цинцари, арменци, евреи и цигани - 1 300 000.
    18. 1876 г. Абдул Азис Пловдивски санджак - в приблизителните граници на днешните Пазарджишка, Пловдивска, Старозагорска и Хасковска области - 13 892 пълнолетни мъже цигани.

     По това време в България живеят около 90 000 цигани мюсюлмани и около 30 000 цигани християни - около 120 000.
      ХХ век (началото). В Македония и Косово живеят около 40 000 цигани мюсюлмани и приблизително 20 000 цигани християни. Панайот Хитов пише: “Аз запомних редовен данък или даждие да се плаща на турското правителство от всекиго христиенина по 30 гроша. То ще каже 6 лева годишно. А пък по-богатите хора плащаха вместо 30 - по 60 гроша, или 12 лв. годишно, защото са по-богатички. А пък по-младите момчета, щом напълваха 15 години - плащаха
по 15 гроша или днешни пари по 3 лв. Гореспоменатият данък се наричаше “харач”. И това, което съм слушал, е било данък за военната повинност, защото българите не ги вземаха за войници. Макар българинът да имаше и 10 синове, ни един не беше длъжен да иде войник.”
(6)
    
При съпоставянето на преброителни документи от различни регистри, изследователите стигат до извода, че циганите в европейската част на Османската империя никога не са били под 15% от общото население. Това означава, че те са били не по-малко от 2 700 000, при общо население от 28 - 30 000 000.
     Интерес, от гледна точка на циганознанието, биха представлявали данните за броя на циганското население в империята по населени места, изхождайки от данъчните регистри. Примерно населението на Варна през 1635 г. е следното:
     710 немюсюлмански семейства, което прави около 4 000 души християни (българи, гърци, арменци и др.)
     45 000 мюселими (свободни селяни, конница).

     15 000 акънджии (нередовни части, използвани от армията за подпомагане във военните действия и за плячкосване).
     По сведения от 1685 г. във варненска кааза 57,3% от немюсюлманското ъ население е съсредоточено в град Варна
(7).
    
Турците заварват циганско население в Мала Азия. Ал-навар - название на циганите в страната, без да се има предвид именното им самоопределяне; Бей - титуловане на циганските големци, срещано в описанията на Евлия Челеби. Очевидно е, че обръщението е пренесено от османската титулна система, имаща за цел отличаването на старейшините в циганското общество;Генде - име, дадено на чергарстващите цигани в Османската империя през ХVІ в; Кибти (копти,
къбти, къпти) - обръщения към циганите в Османската империя, подчертаващо произхода им; Ченгене - общо название на циганите в Османската империя, произлизащо от Чин - турското название на Китай и Афганистан.
     Първото официално преброяване на циганите се извършило в Османската империя, във връзка с изясняване на броя на данъчно задължените поданици на султана.


1. домакинство - Източници за големината и структурата на семействата на Балканите намираме в различните видове регистри на Византия и Османската империя. В демографската литература е установено, че разликата между домакинство и семейство трябва да се  съобразява с конкретният културен ареал. Според мен структурата на семейството при циганите е само сложна, в което живеят няколко поколения роднини. Развитието извън сложното семейство (домакинство) на нуклеарното семейство в многото случаи е било обречено, тъй като е липсвала опората на най-близките роднини. Броят на сложното семейство е най-малко 7-8 члена, като може да стигне и до 15-20 в което да съжителстват родители, деца, внуци и правнуци. Нуклеарно семейство са родителите и децата.                                         2. Вера Петрова Мутафчиева (1929 - 2009) - български историк
османист.                                                                                                 
кааза - административно-териториална единица, влизаща в състава на санджак, управлявана от каймакам съответстваща на околия; нахия - съставна част от каазата.
Санджак (знаме) - основна административно-териториална единица, влизаща в състава на вилает;
каймакам - има ранг на бей, отговарящ на чин полковник в армията;
вилает - най-голямата административно-териториална единица,     близка до област или провинция;
бей (бег, бек) - първоначално означавала водач на племенна група, впоследствие владетелите си я присвоили, а територията, подвластна на бея се нарича бейлик.                                                                                                                           

4. Евлия Челеби - 1611 г. - 1682 г. Османски пътешественик от абхазки произход, автор на 10 томната “Сеяхатнаме”.                                 5. йеромонах Арсений Суханов - През 1654 г. руският патриарх Никон го изпраща на специална мисия в Османската империя, за запознаване с богослужебната практика на източноправославната църква.                                                                                                          6. Панайот Хитов (1830 - 22.03.1918) - "Как станах хайдутин" - писана преди 1870 година. Издателство Отечество, с., 1982 г.                    
7. Елена Грозданова - Българската народност през ХVІІ в. - С., Наука и изкуство, 1989.                                                                                   

13| - След като говорим за Османската империя, според теб имало ли е “турско робство”?

     Моето твърдо убеждение е, че България никога не е живяла в обстановка на фактическо робство, такова, каквото го познаваме и разбираме от периода на Римската империя. Историците дават определение за робство тогава, когато съществуващата социално-икономическа система отнeма свободата на личността и постоянно ъ  налага принудителен труд, през което време е третирана като вещ и собственост на нейния притежател. Даже и в древен Рим след освобождаването си робът е получавал всички права, а децата му са били пълноправни граждани. По-скоро робството е един отвратително престъпен начин за натрупване на финанси и благосъстояние, който никога не е противоречал на духа на тези, които са го прилагали. Независимо от времето на епохата. (За съвременното робство в Китай виж книгите “Червен прах”  и “Готвачът на макарони”). Проституцията, използването на детския труд, както и измамническото използване на труда на възрастни, на които е отнета възможността да се защитят, не е ли робство? Сегашният икономически срив не показва ли хищническата същност за трупане на капитали с похватите на робството?
     Вече над столетие термина “турско робство” е обременен, а би трябвало да означава, че българския народ е живял в обстановка на ограничени и потиснати права и свободи, но това не значи, че той е бил роб. За наличие на робство в България сведенията са доста оскъдни и изводите, направени на сравнителен принцип може да ни подведат. Вярно е, че турците са отвличали хора от различни народности и са ги продавали в робство, но това не ни дава право да вадим
кардинални заключения, от които да прозира робството от античността. Ролята на “роби” се е изпълнявала от зависимите селяни, които икономисвали средства на господаря си, тъй нужни за тяхното поддържане  - все пак е трябвало да се работи, а не само да се умира от изтощение. (“Турците и техните жени, Султанът и неговият харем - Осман бей - Изток-Запад, 2008).
     Винаги е било модерно да се говори за “турско робство”, тъй като словата преминават в друго измение и придобиват друг смисъл. Ако приемем, че българинът е бил роб в Османската империя, то тогава какъв е бил той по времето на комунизма, когато му бе отнета собствеността и собственото мнение? Защото частната собственост - добита не по криминален начин - при добре регулирани държавни правила, може да бъде в основата на социалните права и да помага за раз-
витието на националната култура. С ограбването частната собственост се заробва материалното и духовно тяло, свободното съзнание и духа на общността. А България е имала своето “Възраждане”, в период на обществено-икономически растеж. Формиране на българската нация, започнало с Паисиевата история и завършило с Освоабождението през 1878 г. - период  по-голям от столетие. Не знам защо в часовете история не се изучава живота и делото на тези именити българи, които от пръв поглед са далеко от стремежите на българския народ за освобождение? Защо си мислим, че свободата на един народ може да се извоюва само и единствено чрез огън, войни и мизерия, които в повечето случаи въобще не вредят на «децата на революцията», въпреки общоналожената мисъл, че те биват изяждани първи от нея? Нима  княз Стефан Богориди
(1), Неофит Бозвели, (2) и Гаврил Кръстевич(3) не са сторили достатъчно, за да бъдат съизмерими с Левски и Ботев? Нашата дирижирана история е скрила техните имена, за сметка на имената на по-малко от дузина достойни мъже, за да си играем с тях на руска рулетка по различни чествания и паради. Защото Левски е идол и на човекомразци, и на човеколюбци. Той върши добра работа и на националисти, и на комунисти, и на всякакви други -исти.
     Знаеш ли, питам се, дали ние познаваме добре Левски, Ботев, Каравелов и всеки друг, подобен на тях.

     А как започва «Под игото» на Ивав Вазов? Ами с вечеря на чорбаджи Марко! Може ли робът да бъде чорбаджия? Още повече че на този чорбаджия му е дадена и финансова свобода, от която той доста умело се е възползвал, като ед-ва ли е подозирал, че отпосле ще му прикачат по чисто политически причини етикета «роб». Та този «роб» през 1869 г. създава във Варна първото кредитно учреждение по българските земи, носещо името “Българско търговско дружество”, като дава заеми под лихва. Капиталът му през 1872 г. достига сумата от 250 000 гроша. Ами фирмата на братя Тъпчилещови, която разполагала с капитал от 600 000 гроша през 1869 г.? Ами другите фирми и манифактурни предприятия, които преди Освобождението достигнали до 500, а функциониращите фабрики - 11? Син на роб ли е един от най-достойните ни политици Иван Гешов?
(4)
    
Някои веднага ще ми възразят: - Ами Баташкото клане? Ами Априлското въстание? Ами Васил Левски? Ами Руско-турската освободителна война? Да не би руснаците да са дошли в България не да ни освобождават, а на лятна почивка?!
      Тук му е мястото да споменем Захари Стоянов който в своите “Записки по българските въстания” (том  първи) пише:
“Него време (руско-турската война от 1828 г.) самите ни освободители, които са газили Дунава уж да ни освободят, са били роби, десет пъти по-мъчени и по-угнетявани, отколкото ни, раята. Разликата била само в това, че на балка-нския полуостров тираните са били с чалми, а в Русия с шапки. Солдатинът роб, който е умирал по крайдунавските брегове, без да знае защо, брат му е умирал в това също време в своето отечество на бесилото. В Турция по онова време биеха само селяните, а в Русия - навред... В Турция отнемаха само имуществото на раята, добитъка и прочие. А в светб Русия помешчикът имаше право да отнеме любезното чедо на милозливата майка и го продаваше на пазар. А знаете ли каква продажба? Трампа за две ловджийски кучета! Най-после мислимо ли е било да се чака по онова време освобождение от такова едно правителство, което забранявало да се произнесе думата свобода и народ...”
     Крепостничеството в Русия е отменено през 1861 г. от император Александър ІІ (управлявал от 1855 до 1881) заради което е наречен Цар Освободител, а не заради това, че е освободил България.
     Бихме били антибългари ако отречем желанието на българския народ за свобода и самоуправление. Никой няма право да отрича  тежкия и непоносим живот на българското и балканско селячество под гнета на османската държава.
Големият български възрожденец Кирил Пейчинович
(5) в книгата си “Огледало” пише: “...защо от други вери мучени биднуемо, защо от калдъръма долу слезуемо, защо зелено не носимо, защо хубаво не носимо, защо от турци помало зборимо, защо каде не яхат и газнат търпимо, защо! Не ли за Христа.”
     Но хайде да погледнем на нещата без емоция. Всеки опит на народа да смени политическото статукво, се наказва от времето на Спартак със смърт и с доживотни присъди. Кажи ми коя управляваща класа, прослойка или структура се е отказала без бой от упражняването на властта си? Ами Белене и другите концлагери, сътворени от престъпната комунистическа власт да не би да са били пансиони за девици! Как да тълкуваме думите на Петър Младенов(6) “Време е да дойдат танковете!” ако не като отчайващ опит да се запази властта на управляващите в момента.
     А нацията е обединение на различни народи от историческите обстоятелства, населяващи една територия, свързани помежду си от обща култура, общи традиции и обединени от едни и същи каузи.

     Нека да погледнем въпроса за робството ни и от друг ъгъл.
     При всички годишнини от Руско-турската война от 1877 - 1878 г. нашите първи политически мъже с апломб говорят за петстотингодишното турско робство. Този начин на фактическо тълкуване на живота - включително и ежедневието на българския народ - се подема по внушение от масата, като му се придава един и същи смисъл, в посока на фактическа робия, украсена само и единствено с най-черни краски.

     Действително е имало моменти в историческото развитие на обществената мисъл в посока на национално освобождение от гнета на чуждата власт; действително е имало моменти, когато кръвта на народа се е проливала безпроблемно, но това не ни дава право да лепваме само и единствено унизителното понятие роб като етикет на некачествена стока.
     Какво са имали предвид нашите  национални революционери, поети и писатели от предосвободителния ни период, когато са употребявали понятията роб, робски и робия?
     Ботевото стихотворение “Хаджи Димитър” има три редакции. Първата редакция е от 11 август 1873 г. в “Независимост”, год ІІІ, бр. 47. За втори път стихотворението е отпечатано в “Календар за 1875 година”, а за трети път в “Песни”.
     Нека да проследим развоя на текста.

І - Жатва е сега...
   ... Грей и ти слънце
  в таз рабска земя!

ІІ - Жътва е сега...
    Грей и ти, слънце,
   В таз робска земя!


     Във втората редакция на стихотворението думата рабска е заменена с робска. От черковнославенското рабска се преминава към общоговоримото робска, но прилагателните не са еквивалентни. Черковнославянскота дума рабска, привнесена под влияние на руския език, е натоварена с много повече негативизъм. В имперска Русия на дворяните и помешчиците, крепостните действително са робували, като господарите им са нанасяли поражение на духа на народа-роб. Самата дума, поради своя черковен характер, е внушавала подчинение, тъй като църквата е била верен поддръжник на самодържието на монарсите.
     Роб, робство са се наложили като понятия в езика на нашите писатели и по-будни мъже, но са имали ясно подчертан политически заряд: подчинение на материалната сила на чуждата власт, като понятието роб не се е свързвало с представата за душевна и духовна подчиненост.
     И ето за това, когато употребяваме премного тези думи за щяло и нещяло, то ние много трябва да внимаваме и се съобразяваме с Левски, Ботев, Захари Стоянов и други, които в определен момент от своя живот и творчество са имали по-особени възгледи към “братушките”. Защото прекомерната им употреба в днешно време акумулира само омраза и ненавист, към представителите на един етнос, които нямат вина за отдавна миналите исторически събития. Ако някои много желаят да опонират, тогава те трябва да си понесат вината за падането на България под Византийска власт; за завладяването на България от османските турци; за падането на България под властта на ретоградния комунизъм и за днешното състояние на държава и народ. Не е луд, който яде баницата. Луд е, който му я дава. Особено в исторически план! (Иван Хаджов
- Стихотворенията на Ботева - БЪЛГАРСКА КНИГА, С, 1947.)

1. княз Стефан Богориди (Стойко Цонков Стойков) е роден през 1775 или 1780 г. в Котел. Той е висш османски държавник - губерна- тор на Галац (1812 - 1819); каймакам на Влашко; каймакам на Молдова, оглавява османската делегация в преговорите с Русия след Руско-турската война (1828 - 1829); съветник на султан Махмуд ІІ; дипломатически подпомага Гърция да получи независимостта си. Спомага за прилагането на аграрната реформа (1850), даваща право на българите да имат земя. За заслугите му султана му дава титлата “княз” на остров Самос (1844 - 1849). Дарява къщата си в кв. “Фенер” за построяването на единствената православна Желязна църква. Умира в Цариград през 1859 г.                                                                                                                                                                      
2. Неофит Бозвели (1785 - Котел - 1848 - Хилендарски манастир) - един от просветителите на българския народ, водил дълга и изтощителна борба против гръцкото духовно и религиозно потисничество. Въпреки личната протекция на валиде ханъм, той не успява да се пребори с гръцкото влияние и за митрополит на Търново бива назначен гърка Неофит Византиос. Смъртта му нанася тежък удар върху българското движение за църковна
самостоятелност.             
                                                                                                                    
3. Гаврил Баев Кръстевич (Гандю Кътов Баев) е роден в Котел през 1817 г., умира в Цариград през 1898 г.) През 1843 завършва право в Париж; работи при Стефан Богориди, като фактически е управлявал о-в Самос (1846 - 1850); от 1850 г. в правосъдното ведомство на Османската империя. Активен участник в църковните борби, като по негов проект бил съставен Екзархийският устав. Директор на вътрешните дела и главен секретар на генерал-губернатора на Източна Румелия (1879 - 1884); главен губернатор (1884 - 1885), предот- вратил кървавата драма и предал властта по време на Съединението без нито една жертва. Обиден и недооценен, той се връща в Цариград.                                                                                                                                                                                                                      
4. академик Иван Евстратиев Гешов е роден на 20.02.1849 г. в Пловдив. Водач на Народната партия; министър-председател на 32-то правителство (1911 - 1913); активна обществено-политическа фигура от избирането му за народен представител през 1894 г. до смъртта си 11.03.1924 г. Произлиза от банкерския род Гешовци. През 1865 г. баща му открива клон в Манчестър на семейната търговско-финансо-ва къща. Великолепен студент (Оуенс колидж, университет Виктория), отличен познавач на английски език, той е удостоен да пие чай с кралицата. Изпълнявайки многобройните си политически, висши учрежденски и обществени задължения, бащата
на пет деца - трима сина и две дъщери - винаги е имал само едно предвид - благото на България.                                                                 

5. Кирил Пейчинович - около 1770, в село Теарце, Македония -  17.03.1845 в Лешок, македония. Автор е на три книги.                              
6. Петър Тошев Младенов (1936 - 2000) - български комунистически политик; президент от трети април до шести юли 1990 г.      


Непубликувана част от книгата ми "Светът и циганите".         




Гласувай:
0



1. bultangra - Дълго много за четене. . . Тълкувая ...
15.05.2013 16:39
Дълго много за четене... Тълкувая си нещата, както дявола чете евангелието! Личи си отвсякъде че си худовествен писател! Браво! Надяшам се че наистина си вярваш!
Един виц като за финал.
Манго натиснал Айшето и я попитал - Aйше, надявам се, че си девствена?! А ДАНО,АМА НАДАЛИ! му отговорила тя... Така и с нарисуваната история на мангал... Имаш ли на клавиатурата някаква римска азбука, нали от Рим са произлезнали ромите? Поздрави за старанието!
цитирай
2. bultangra - Английският изследовател, Арнолд ...
15.05.2013 16:46
Английският изследовател, Арнолд Тойнби пише в 12-томното си издание за историята на народите, че "... В СВЕТА Е ИМАЛО 21 ЦИВИЛИЗАЦИИ. ЕДНА ОТ ТЯХ Е БЪЛГАРСКАТА. РАЗШИРЯВАЛА ГРАНИЦИТЕ СИ ПОСРЕДСТВОМ СВОЕТО СИЛНО КУЛТУРНО ВЛИЯНИЕ. Простирала се е от Белград до Крим и от Карпатите до Бяло Море, наричано в древността Тракийско."

Известният английски историк проф. Норман Дейвис казва: "БЪЛГАРИТЕ СА В ЯДРОТО НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ" С много факти, той доказва, че България е най-старата нация на Стария континент. Нещо повече, според него, когато България е била държава, Европа е "ходела права под масата".

Президентите на Франция за българите:
Шарл де Гол: „БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА Е ЛЮЛКАТА НА ЕВРОПЕЙСКАТА КУЛТУРА И ЦИВИЛИЗАЦИЯ” 1962г

Франсоа Митеран : “БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД Е ЕДИН ОТ СЪЗДАТЕЛИТЕ НА ЦИВИЛИЗАЦИЯТА НА НАШАТА ПЛАНЕТА.”

Италианският президент Карло Чампи в словото си при откриването на зимната олимпиада в Торино през 2006 г каза: "БЪЛГАРИТЕ СА ЕДНИ ОТ ПЪРВИТЕ ТВОРЦИ НА НАШАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ".

Руския академик Дмитрий Лихачов:"...И чуждите завоеватели не можаха да победят тази
ДЪРЖАВА НА ДУХА, защото в защита на българския народ в плътен строй стояха българският език, писменост и култура!... Българската държава на Духа се простира от Балтийско море до Тихия океан и от Северния ледовит океан до Индийския".
"...вие сте най-древната от съществуващите днес културни нации и то не само в Европа, но и в света. Миналото погълна античността, древния Рим, Гърция и т.н., но България остана като жива отломка от древната европейска култура, най-древната ...отломка.
И затова трябва да я съхраним, та днешна България да не бъде само последна отломка от миналото, но и първата от бъдещето – първата култура, която ще прекрачи в третото хилядолетие и ще понесе културата към бъдещето..."

“Старобългарският език е станал културен език на всички православни славяни. Той е първият държавен литературен език в Средновековна Европа дълго преди възникването на европейските литературни езици - немски, френски, италиански, английски, руски”
проф. д-р Ото Кронщайнер

"Една от историческите заслуги на българите е тази, че задържаха успешно няколко века турците далече от сърцето на Европа. Те платиха прескъпо с кръвта си, с вярата си, свободата си и упадъка на брилянтната им култура по онова време" - Проф. Санте Грачоти, Италия

„Цар Симеон бе Карл Велики за България, но по-образован от нашия Карл Велики и много по-щастлив от него, защото положи основите на една национална литература." - Френският историк Алфред Рамбо

“Българите бяха оня народ,който допринесе най-много за организиране и оформяне на цивилизацията на цяла Източна Европа. Прабългарите са организирали българо-славянските племена в една нация, в която българският дух и култура са останали подкваса за вечни времена”. - Проф. Геза Фехер - византолог, изследвал също историята на древните българи и маджари, както и историческите връзки между тях.Негово дело са трудовете - „Военното дело на прабългарите” и „Облеклото и оръжието на старата българска войска”

"Украинците, а също така и белорусите, и руснаците, всички си спомняме, че писмеността, културата ни и православната християнска вяра произхождат от България. Искам да припомня и факта, че двамата първи украински патриарси са етнически българи – Григорий Цамблак и Киприан"
Вячеслав Похвалски – посланик на Украйна в България.

Византииските Тропарх от 999 година: "Те, българите, някога бяха най-справедливия от всички народи и от всичко на света почитаха най-много тези добродетели и сами достигаха голяма слава, а градовете и народите се присъединяваха към тях доброволно."
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: kabuli
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2313743
Постинги: 2858
Коментари: 1765
Гласове: 2158
Календар
«  Юли, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031