Постинг
24.03.2013 15:34 -
Ма(х)риме
Автор: kabuli
Категория: Лични дневници
Прочетен: 588 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 24.03.2013 15:56
Прочетен: 588 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 24.03.2013 15:56
Явлението маримй (махримй, мелалу, кхулалу, лималу), което в превод означава омърсяване, е тази магистрала, която разделя живота на ромб на две, и по която с бясна скорост се движат срещуположно противоречиви мисли относно тяхната същност. Това явление при различните групи цигани е имало различна степен на важност и поносимост, но при всичките основните правила на поведение са били спазвани като цяло. Никой циганин не смеел открито да оспори маримй и последователностите от действия на това явление. Границите на общуване между отделните групи хора (даже и в групата) са толкова ясни и осезаеми, че постоянно излъчват послания. Тези граници ясно и точно са определяли отношенията между цигани и нецигани, болни и здрави, отхвърляни от групата и повторно приети от нея, престъпници и покаяли се и всякакъв друг вид разлики, породени от обстоятелствата на времето и ситуацията. Спазването на тези разлики е въздигнато в ранг на ритуалност, при която човешкото тяло е разделено на зони, излъчващи различни степени на омърсяване. Предмети, влезли в контакт с тези зони носят омърсеността на зоната. Това предполага към стриктна лична хигиена, която е различна при мъжа и жената и която не предполага допира на вещи, използвани от тях. Например сапун, бръснач, гребен, кърпи за лице и други подобни не могат да имат допир до подобни, използвани от жена, особено ако тя е бременна. Разбира се, че става въпрос за обредна чистота, но в случая тя е органически свързана с тълкуването на постъпки и явления двупосочно (от и към групата) от морална гледна точка, засягаща в различна степен всеки член на рода.
Цялостното разглеждане на явлението маримй е многопластово и предполагащо към тълкуване на всеки негов елемент на проявяване.
Явлението маримй не е типично циганско. То е съществувало в културата на народите, като проявленията му носят едни и същи послания, но силата им на изява е различна.
Вглеждайки се в творчеството на Омир, (Гръцка цивилизация - Франсоа Шаму, Български художник, София - 1979) ние откриваме явления, сходни на маримй. Докато обредната чистота при гърците носи етикета на свещено и несвещено, то при циганите тя се е трансформирала в задължително условие, с по-слаб допир до религията. Колкото и да са вярващи, ромите се отнасят към религията с онази пренебрежителност, с която са се отнасяли и гърците към своите митове и легенди. Но като че ли при правилата, налагани от гърците на Омир и при европейските и американски цигани, има много допир. Ако някои действия се смятат за свещени (при гърците) и необходими по задължителност (при циганите), то за да се пристъпи към тяхното изпълнение се е изисквало да се покаже уважение към тях. Било задължителна физическата чистота, приличното облекло и общоприетото нормално поведение. Който не спазвал тези задължение не е чист (при гърците) и маримй (при циганите). Чистотата стига до фетишизиране при гърците. Така е и при ромите. Ахил избира златна чаша, потапя я в сяра (за пречистване), измива я обилно с вода и измива старателно ръцене си. Чак тогава отправя молитвата си към Зевс. Задължителното измиване на тази зона от човешкото тяло, чрез която сме в постоянен допир до всякакви предмети, е неотменимо. Хезиод в “Дела и дни” го дава като задължително предписание: "Никога не трябва да правиш възлияния без да си измиеш ръцете, защото тогава (боговете) не те чуват и с отвръщение отблъскват молитвите ти.” Разбира се, че за културата на гърците може да се говори непрестанно, но идеята ми е да се отбележат тези точки от ежедневието на човека, които имат естествен допир и прочит, независимо от епохата на времето. По-скоро маримй е постоянния поглед на циганина към мистичната страна на живота. Затова това явление в днешно време вече е непознато за ромите, като цяло то е забравено и отречено, понеже не може да кореспондира с новите условия на живот и коренно различните изисквания към него.
1997 г.
Варна
Цялостното разглеждане на явлението маримй е многопластово и предполагащо към тълкуване на всеки негов елемент на проявяване.
Явлението маримй не е типично циганско. То е съществувало в културата на народите, като проявленията му носят едни и същи послания, но силата им на изява е различна.
Вглеждайки се в творчеството на Омир, (Гръцка цивилизация - Франсоа Шаму, Български художник, София - 1979) ние откриваме явления, сходни на маримй. Докато обредната чистота при гърците носи етикета на свещено и несвещено, то при циганите тя се е трансформирала в задължително условие, с по-слаб допир до религията. Колкото и да са вярващи, ромите се отнасят към религията с онази пренебрежителност, с която са се отнасяли и гърците към своите митове и легенди. Но като че ли при правилата, налагани от гърците на Омир и при европейските и американски цигани, има много допир. Ако някои действия се смятат за свещени (при гърците) и необходими по задължителност (при циганите), то за да се пристъпи към тяхното изпълнение се е изисквало да се покаже уважение към тях. Било задължителна физическата чистота, приличното облекло и общоприетото нормално поведение. Който не спазвал тези задължение не е чист (при гърците) и маримй (при циганите). Чистотата стига до фетишизиране при гърците. Така е и при ромите. Ахил избира златна чаша, потапя я в сяра (за пречистване), измива я обилно с вода и измива старателно ръцене си. Чак тогава отправя молитвата си към Зевс. Задължителното измиване на тази зона от човешкото тяло, чрез която сме в постоянен допир до всякакви предмети, е неотменимо. Хезиод в “Дела и дни” го дава като задължително предписание: "Никога не трябва да правиш възлияния без да си измиеш ръцете, защото тогава (боговете) не те чуват и с отвръщение отблъскват молитвите ти.” Разбира се, че за културата на гърците може да се говори непрестанно, но идеята ми е да се отбележат тези точки от ежедневието на човека, които имат естествен допир и прочит, независимо от епохата на времето. По-скоро маримй е постоянния поглед на циганина към мистичната страна на живота. Затова това явление в днешно време вече е непознато за ромите, като цяло то е забравено и отречено, понеже не може да кореспондира с новите условия на живот и коренно различните изисквания към него.
1997 г.
Варна
Трагедията на голямата шахматна игра - т...
Бивш швейцарски разузнавач: Европа е в п...
След одит на "Идиот" 38 ГАЗПРО...
Бивш швейцарски разузнавач: Европа е в п...
След одит на "Идиот" 38 ГАЗПРО...
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.