Прочетен: 756 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 07.10.2012 19:03
„Демокрацията унищожава сама себе си, защото злоупотребява с правото си на свобода и равенство. Защото учи гражданите да смятат, че дързостта е нещо хубаво, че беззаконието е свобода, че обидните думи са равенство, а анархията е прогрес.”
логограф Исократ (436 - 338 пр. н. е.)
Може, разбира се! Та нали нашите предци почти всичките са живели в поне три държави, ей тъй, без да са ходили по-надалеч от табелата на града или селото. Та нали и сега повече от половината от нас са живели в три държави, без да имат нещо общо помежду си!
Как е възможно ли? О, много лесно! Този номер до болка е познат на политиците ни, но едва ли веднага ще ви отговорят, че им е ясно за какво иде реч.
Майка ми е родена в Добрич, през 1930 година. В коя държава е родена тя ли? Ами в Румъния! И е живяла в Румъния 10 години, преди да я "преместят" в България, ведно с цяла Добруджа. Ето, тя започнала да живее във Втора държава, без да е подавала документи за смяна на гражданството. Сменили са го ТЕ, ПОЛИТИЦИТЕ!
Сетне още шест години е била поданик на Царство България, за да стане гражданка на Народна република България през 1946 година.
Айде, пак "смяна" на гражданството! "Каква смяна, бе! Ти луд ли си?" - ще извикате или ще се засмеете вие. Не, братчета, то си е чиста смяна, защото България преди девети септември няма нищо общо с България след девети септември. Двете Българии са коренно различни и като народ, и като манталитет и култура, и като управление.
Ето, станаха три страни или държави, нали? А майка ми не е напускала Добрич и за ден, до 1949 г., когато се е омъжила за баща ми.
Дядо ми е роден в Княжество България. Живял е в Царство България и почина в патриаршеска възраст в Народна република България.
България, България, ама три различни Българии, разваляни и полупоправени все от едно и също разбойническо племе - племето на Политиците.
Те и поправките не са техни, ами на тези, които са полагали костите си по бойните полета, в името на България. О, да, в името на онази прекрасна България, родена само и единствено в съзнанието им. Съзнание на обикновени хорица, умирали по фронтовете, с мисълта за нещо свято. Тази няхна България е нямала нищо общо с България на продажните ни политици, готови да продадат и майките си, щом става въпрос за "общото" благо. За онова тяхно благо, за което още Ботев се провикна:
Патриот е - душа дава
за наука, за свобода;
но не свойта душа, братя,
а душата на народа!
И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек - що да прави?
продава си и душата.
И е добър християнин:
не пропуща литургия;
но и в черква затуй ходи,
че черквата й търговия!
И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек - що да прави?
залага си и жената.
И е човек с добро сърце:
не оставя сиромаси;
но не той вас, братя, храни,
и вий него със трудът си!
И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек - що да прави?
изяда си и месата.
Та, братчета, ето ние, след 1989 г. живеем в една съвсем чужда и друга България, която няма нищо общо с България на Тато. Тази, днешната България, е държавата на наследниците на Ботевите патриоти - днешните ни изедници, които пък са наследници на Татовите изедници. И така можем да се върнем чак до коня на кан Аспарух.
Ама си е хубаво, нали? Без да се мъчим с документи и различни простотии, то милите ни управляващи ни местят във времето чрез политическите си телепортации и ни бият с него, като шкембе о дувар.
