Постинг
26.08.2012 12:06 -
За истината на истините от гръцката история
Автор: kabuli
Категория: Лични дневници
Прочетен: 796 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 26.08.2012 12:10
Прочетен: 796 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 26.08.2012 12:10
Някъде бегло бях споменал, че на гърците не може да се вярва на “честна дума”. Не защото са оставили легенди, митове и сведения, които от сегашно време едва ли биха могли да се проверят, като всички други писания от този род, а за-щото обичат да послъгват, и то доста много. Най-вече със своята древна история, основана предимно на митове. Но за разлика от митологията на другите народи, гръцката дейно се вгражда в основата на древната история. И в съвременната също. В днешна Атина има улицa, носещи името на император Василий Българоубиец, докато в България няма улица на цар Калоян гръкоубиец.
Литературните текстове, които поразяват със своята многообразност и обширност, могат лесно да ни заблудят. Не знам защо, но на днешния читател му се втълпява мисълта, че гърците едва ли не са живели по някакво разписание, спуснато незнайно от кого и обслужващо само и единствено вечните обитатели на Олимп. Това не е вярно. Въпреки тяхното интен-зивно религиознообредно ежедневие те никога не са питаели голямо уважение към самите легенди и митове. Много добре са осъзнавали, че те са именно само това и нищо повече и защото не са имали неизменима догма, относно митологията. Нека да си спомним за Пиндар и острата му критика към легендата за убийството на Пелопс (“І Олимпийска ода”) за да бъде поднесен за храна на боговете от собствения си баща Тантал. Не е възможно точно този род измислици да не сасложили неизменим отпечатък върху религиозната писменост, чак до появата на Библията, която е настолната книга на милионите християни в днешно време.
Отвратен от ужасните легенди Пиндар започва често да ги подменя, за да ги направи по-приемливи от морална гледна точка. Така постъпват почти всички, които са владеели силата на перото - съдържанието на митовете получава нова инте-рпретация и звучене в творбите на трагиците; те нагаждат традицията към собствените си морални устои, доразвивайки я посредством фантазията си.
Да, но този разнобой в измислената реалност и нейното по отделно интерпретиране породило чувството за необходи-мост от корекция в явлението. Тогавашния “съюз на гръцките писатели” решил че трябва да има някакъв ред в цялата та-зи работа, защото така се е разколебавала вярата на елините в тяхната богоизбраност. Трябва съвсем координирано да се работи в полето на митологията, препълнено с утвърдени несъобразности. Така се задоволявали и изискванията на философите и се гъделичкало его-то на пренаситената публика с живописни измислици.
За да излезем от тесните граници на мисълта, ще кажа, че историците много трудно можели да отделят зърното от пля-вата, т.е. да се тълкуват данни и сведения, оставени ни от Омир и трагиците. Много по-лесно е да се черпят сведения от късните автори, но и при тях често пъти е невъзможно да се отдели истината от фантазията, както и при многобройните византийски хронисти, обслужвали в мнозинството си властта.
Ето, затова си мисля, че гърците съвсем свободно, даже и тенденциозно, може да са ни оставили недостатъчни и неп-равдиви сведения за съществуването на цигани на тяхна земя.
20 юли 2006, 00:40 часа
Литературните текстове, които поразяват със своята многообразност и обширност, могат лесно да ни заблудят. Не знам защо, но на днешния читател му се втълпява мисълта, че гърците едва ли не са живели по някакво разписание, спуснато незнайно от кого и обслужващо само и единствено вечните обитатели на Олимп. Това не е вярно. Въпреки тяхното интен-зивно религиознообредно ежедневие те никога не са питаели голямо уважение към самите легенди и митове. Много добре са осъзнавали, че те са именно само това и нищо повече и защото не са имали неизменима догма, относно митологията. Нека да си спомним за Пиндар и острата му критика към легендата за убийството на Пелопс (“І Олимпийска ода”) за да бъде поднесен за храна на боговете от собствения си баща Тантал. Не е възможно точно този род измислици да не сасложили неизменим отпечатък върху религиозната писменост, чак до появата на Библията, която е настолната книга на милионите християни в днешно време.
Отвратен от ужасните легенди Пиндар започва често да ги подменя, за да ги направи по-приемливи от морална гледна точка. Така постъпват почти всички, които са владеели силата на перото - съдържанието на митовете получава нова инте-рпретация и звучене в творбите на трагиците; те нагаждат традицията към собствените си морални устои, доразвивайки я посредством фантазията си.
Да, но този разнобой в измислената реалност и нейното по отделно интерпретиране породило чувството за необходи-мост от корекция в явлението. Тогавашния “съюз на гръцките писатели” решил че трябва да има някакъв ред в цялата та-зи работа, защото така се е разколебавала вярата на елините в тяхната богоизбраност. Трябва съвсем координирано да се работи в полето на митологията, препълнено с утвърдени несъобразности. Така се задоволявали и изискванията на философите и се гъделичкало его-то на пренаситената публика с живописни измислици.
За да излезем от тесните граници на мисълта, ще кажа, че историците много трудно можели да отделят зърното от пля-вата, т.е. да се тълкуват данни и сведения, оставени ни от Омир и трагиците. Много по-лесно е да се черпят сведения от късните автори, но и при тях често пъти е невъзможно да се отдели истината от фантазията, както и при многобройните византийски хронисти, обслужвали в мнозинството си властта.
Ето, затова си мисля, че гърците съвсем свободно, даже и тенденциозно, може да са ни оставили недостатъчни и неп-равдиви сведения за съществуването на цигани на тяхна земя.
20 юли 2006, 00:40 часа
В тихо кафене
ЖИВИЯТ ХРИСТОС СГРЯВЯ СЪРЦАТА НИ И ОЗАРЯ...
КОДЪТ НА ГЛАГОЛИЦАТА НИ КРИЕ СМИСЪЛЪТ Н...
ЖИВИЯТ ХРИСТОС СГРЯВЯ СЪРЦАТА НИ И ОЗАРЯ...
КОДЪТ НА ГЛАГОЛИЦАТА НИ КРИЕ СМИСЪЛЪТ Н...
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
