Постинг
02.11.2011 10:56 -
Разказ на дядо Митре
Автор: kabuli
Категория: Лични дневници
Прочетен: 415 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 02.11.2011 11:08
Прочетен: 415 Коментари: 1 Гласове:
2
Последна промяна: 02.11.2011 11:08
Имаше двама политици у наше село, които хем се тачеха за пред хората един друг, хем се хвалеха колко читави биле, хем всеки един от тях говореше, че животът би бил много по-добър, ако другия го облекат с дървен костюм. Няма да му кажем името на това село, щото за умрелия или добро, или нищо.
Е, че си беше добро село се виждаше още от табелата му и от Байчовата магистрала, която го разделяше на две махали. Тя, магистралата една широка и лъскава, ама по нея се движеха - и то само напреко - гордо и с лекотата на мерцйдес селските каручки на циганите, които пренасяха незаконно дърва от корията. А и страничните сокаци, дето излизаха на Министерската магистрала и те широки, ама без тротоари. То право да си кажем парите сите отидоха за магистралата и не останаха за тротоарите, ама и когато ги имаше - все изпотрошени. Нали у селото ни известните политици са двама, то що коли се трупат, леле, леле! И все едни такива, черни, с черни джамове и тежки, колко десет трабанта. И кат" се качат по плочките, и хайде - майката им се е...а. Кметът ни, дето вече кара десети мандат, благодарение на двамата ни политици, се почесва по плешотията и измънква: "Ши ги упрайм! Нали са тук батята!" То не само туй, ами магарета, крави, патки, кокошки и кучета - все бошна. Кръстосват селото по всички земни посоки и току някой селянин изпищи, че му откраднали патката. Е, може и да са, ама у природата нищо не се губи, една загубена патка - две пълни тенджери.
Селото, както казах вече, ни беше голямо и селянията беше заможна, че можеше спокойно да издържа не само двама политици, ами още двадесетидвама. Умните гърчоля преди хиляди години правилно са казали да не дърпаш дявола за опашката. Е, да, умните са го казали, ама простите като не са вдянали, какво от туй. Да вземе нашият незаменим дървен кмет да са похвали, че селото ни е богато, защото селяните му били потомци на венециански и дубровнишки търговци и който големец иска да дойде да живее у него, няма да има никакъв проблем. Той тази простотия е изръсил кога вече бил на половинка мастика при политика от Горната махала. А, да внеса ред у мислите ви. Единият от политиците защитаваше Партизанската партия, дето коги била на власт, опоскала сите балкански мандри, а другият беше голям привърженик и основател на Демокрадливата партия, дето дойде на власт, когато изсулиха чергата изпод гъза на Бай Тошо. Та кметът ни се напоркал при политика на Демокрадливата партия и отправил призив към партийните му гости да вземат да се заселят и те на село.
Не знам как е подействал този призив на кмета ни, ама саде за четири-пет години селото ни се превърна в едно Народно събрание. Повече от половината ни умници си закупиха къщи и имоти и заживяха по селски и близко до Байчовата магистрала.
Първи се изселиха от селото ни циганите. Продадоха си на добра цена имотите, купиха си мерцйдеси и въз - да ги няма.
- Няма хляб вечи тук! Няма ко да са краде, а тези, с дибелите вратове сй на кръв гледат! - каза през сълзи и последният напускащ, изфорсира двигателя на луксозното си возило и отпраши по магистралата... А, да ви кажа! Магистралата заприлича на магистрала! Взе, че се оживи, защото по нея направо заспиваха на топлия асфалт циганчетата през лятото.
Е, селото ни се напълни с големци до такава степен, че място за малкия селянин не остана.
Всичките се изселиха, защото не можеха да издържат на темпото: музика - караници - изстрели. Останаха само големците.
Селото запустя и се затри.
Жалко, много жалко!
Е, че си беше добро село се виждаше още от табелата му и от Байчовата магистрала, която го разделяше на две махали. Тя, магистралата една широка и лъскава, ама по нея се движеха - и то само напреко - гордо и с лекотата на мерцйдес селските каручки на циганите, които пренасяха незаконно дърва от корията. А и страничните сокаци, дето излизаха на Министерската магистрала и те широки, ама без тротоари. То право да си кажем парите сите отидоха за магистралата и не останаха за тротоарите, ама и когато ги имаше - все изпотрошени. Нали у селото ни известните политици са двама, то що коли се трупат, леле, леле! И все едни такива, черни, с черни джамове и тежки, колко десет трабанта. И кат" се качат по плочките, и хайде - майката им се е...а. Кметът ни, дето вече кара десети мандат, благодарение на двамата ни политици, се почесва по плешотията и измънква: "Ши ги упрайм! Нали са тук батята!" То не само туй, ами магарета, крави, патки, кокошки и кучета - все бошна. Кръстосват селото по всички земни посоки и току някой селянин изпищи, че му откраднали патката. Е, може и да са, ама у природата нищо не се губи, една загубена патка - две пълни тенджери.
Селото, както казах вече, ни беше голямо и селянията беше заможна, че можеше спокойно да издържа не само двама политици, ами още двадесетидвама. Умните гърчоля преди хиляди години правилно са казали да не дърпаш дявола за опашката. Е, да, умните са го казали, ама простите като не са вдянали, какво от туй. Да вземе нашият незаменим дървен кмет да са похвали, че селото ни е богато, защото селяните му били потомци на венециански и дубровнишки търговци и който големец иска да дойде да живее у него, няма да има никакъв проблем. Той тази простотия е изръсил кога вече бил на половинка мастика при политика от Горната махала. А, да внеса ред у мислите ви. Единият от политиците защитаваше Партизанската партия, дето коги била на власт, опоскала сите балкански мандри, а другият беше голям привърженик и основател на Демокрадливата партия, дето дойде на власт, когато изсулиха чергата изпод гъза на Бай Тошо. Та кметът ни се напоркал при политика на Демокрадливата партия и отправил призив към партийните му гости да вземат да се заселят и те на село.
Не знам как е подействал този призив на кмета ни, ама саде за четири-пет години селото ни се превърна в едно Народно събрание. Повече от половината ни умници си закупиха къщи и имоти и заживяха по селски и близко до Байчовата магистрала.
Първи се изселиха от селото ни циганите. Продадоха си на добра цена имотите, купиха си мерцйдеси и въз - да ги няма.
- Няма хляб вечи тук! Няма ко да са краде, а тези, с дибелите вратове сй на кръв гледат! - каза през сълзи и последният напускащ, изфорсира двигателя на луксозното си возило и отпраши по магистралата... А, да ви кажа! Магистралата заприлича на магистрала! Взе, че се оживи, защото по нея направо заспиваха на топлия асфалт циганчетата през лятото.
Е, селото ни се напълни с големци до такава степен, че място за малкия селянин не остана.
Всичките се изселиха, защото не можеха да издържат на темпото: музика - караници - изстрели. Останаха само големците.
Селото запустя и се затри.
Жалко, много жалко!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
