В тая книга съм разказал сичко за сички неща. Ей тоя подлез, дет го виждате и тези мартенички, дет са вътре, съм ги направил аз, ей с тия две ръце. Тва Учин дол, тва реката, баира и магаретата, дет ги гонех кат улав, ги направих аз. И пътя до софийския подлез пак аз го направих. Резнах му лентата, ама си бех сам. Нямаше го Годжи, нямаше го Професора, немаше го балета... Голема скука и мъка!
В началото немаше нищо. Бехме само аз и Нищото. И все пак аз бех по-голем от нищото. Ама си бех сам и никой не можеше нито да ме види, нито да ме забележи. От Нищото. Язък за двата метра! Като виках "Иска ми се!", ехото се носеше с векове, ама немаше кой да ми отговори. Сетне се появи балета, ама искането ми беше вече омекнало - веднъж и за винаги. Остана ми само мерака.
Веднъж, както си говоря с добрия дедо Господ, ми дойде уникалната мисъл да си поискам и аз късмет от него и той ми каза, че заради мен бил създал едно сдружение с редоопазваща функция и щял да ме направи много близък с шефа й. Е, аз хиляди години ще съм му благодарен за това, щото кат станах близък на шефа на редоопазващата групировка заибах и подлеза, и мартеничките. Е, малко нанагорно ми доде с близането на задници, ама се свиква и с това... Та ето, минаха не минаха неколко хилядолетия и ей ма на - и аз станах човек... и смешкомен. Обаче от години ме мъчи отговора на въпроса, аз повече смешник ли съм, или пък повече MEN.
Ще попитам Бат" Бойко. Изглежда ми харен и търпелив. Не е кат Иванчо Мавъра, дет само за некви си приказки ма набучи у една маза. Лелееее! Що прах събирахме! Ама нали съм по душа патриот, ще търпя... Каквоооо! Ще трябва да плащам за обида на Волен 53 000! Аз, Първия, Патриота, Готения, Шоумена...

един велик български културтрегер, чието име ще пребъде във вековете. Предлагам дори на кметицата да прекръсти площад "Славейков" на площад "Славчо".