Съществуват слухове, че Едисон упорито се заел с въпросите за масовото осветление, разгневен от газовата компания,  която за неплатени сметки спряла газта в неговата лаборатория. През 1920-та година редакторът на едно списание решил да провери този слух и изпратил писмо до Едисон да разясни случая. Отгтоворът на великия изобретател бил написан на гърба на писмото: 
"По същество това е вярно. През това време аз плащах на шерифа 5 долара на ден да се отсрочи запечатването на малката ми лаборатория. Дойде служител на газовата компания, който изключи газта. Аз така се вбесих, че прочетох всичко, което се отнася до газовата техника и икономика, решен да изясня, а и да направя така, че електричеството да замени газовото осветление и тези скъперници да си вземат наполовина парите.
Аз загубих четири години, оказах се лош икономист;  не съумях да им навредя в нищо, ако не се смята това, което се случи четиридесет години по-късно. ЕДИСОН".

През годините на Първата световна война поканили Едисон да работи в Съвещателния комитет по морските въпроси, от когото очаквали ценни предложения за морския флот.
Наблюдавайки работата на адмирала, възглавявал работата на комитета, Едисон достигнал до извода, че председателят имал три задължения. Той бил задължен да чете книжнината за това, за да се убеди, че тя не заслужава внимание; с удоволствие да търпи глупаците и по най-бърз начин  да отговаря на писмата.

По време на една пресконференция журналистите попитали Едисон как той би обяснил главния секрет на своите успехи.
- Никога, при никакви обстоятелства не позволих да изпадна в униние - бил отговорът на великия изобретател.

Преди 185 години, през 1826 г., излязла от печат статията на немския учен Георг Ом (1787 - 1854) с дългото заглавие "Определението на закона, по който металите провеждат контактното електричество, съвместно с теорията на волтаническия апарат и мултипликатора на Швайгер". Там за пръв път бил сформулиран закон, влязъл в науката като "Закон на Ом".
Фундаменталното откритие на Ом доста години не получило признание сред учените, за да дойде 1841 г., когато Английското кралско общество го избрало за почетен член и наградило със златен медал.
Но едва ли знаем, че във Франция Закона на Ом е познат като Закона на Пуйе.
През 1837 г. френският физик М. Пуйе вторично открил Закона на Ом, запознавайки се с монографията на Ом, озаглавена "Галванически вериги, математически обработени", в която се съдържали само теоретически изследвания.

Ом открил закон не само в електричеството, но и в акустиката. Неговото разсъждение се заключава в това, че човешкото ухо възприема само простите хармонически колебания и че всеки сложен тон го разлага в съставни.
Осем години след смъртта му знаменитият Хелмхолц доказал, че Ом бил прав.

На академик Алексей Николаевич Крилов много често му се налагало да говори пред тези, които защитавали своите проекти и дисертации. Веднъж той започнал със следните думи: Опонент в древен Рим бил този човек, имащ задължението да бяга до колесницата на цезаря, който се връщал в Рим след победата. Той му казвал, провиквайки се, всички хули, обиди и прорицания, допълвайки всевъзможни негови недостатъци, за да не се възгордее. Така и аз ще започна с недостатъците..."

Когато през втората половина на ХІХ век в много европейски страни започнали да се изявяват жени-учени, те не всякога получавали нужното признание. След като Еми Нетер била избрана за професор по математика в Гьотинген, сред колегите й започнали дебати: може ли жена да присъства на заседанията на научния съвет на университета. Спорът бил разрешен от известния немски математик Д. Хилберт: "Нима съвета на учените е мъжка баня, в която няма право да влезе жена? - попитал той.

В началото на ХІV век в Германия бил конструиран огромен арбалет, разположен на лафет, подобен на лафета на съвременното оръдие. Тетивата се натягала със скрипец, а вместо метален снаряд се използвала каменна топка. Разбира се че огнестрелното оръдие взело да измества лъка и арбалета.
В Гент (Белгия) било отлято оръдието "Бясната Герта", което тежало 16,4 т. Калибърът на оръдието бил 640 мм, а дължината на цевта - 5,5 м.
Обсадното оръдие на ХІV в. - бомбардата - тежала 8 - 9 тона.
Отлятото през 1408 г. оръдие, по поръчка на тевтонските рицари, тежало... 208 тона.

Довършвайки огромния кораб на ХІХ в. "Грейт Истерн", неговият конструктор, английският инженер И. Брюнел работил буквално до изтощение. Наблюдавайки това, неговите помощници го помолили да си пази силите и здравето. На това Брюнел отговарял по един и същи начин: "Не си мислете, че след като си пазите силите, то те у вас ще станат повече!"

Веднъж, намирайки се в Швеция, знаменитият датски физик Нилс Бор, решил със своите роднини и приятели да посети брат си. Бор се отправил да закупи билети на цялата компания. Той скоро се завърнал с билетите много разстроен и обезкуражен.
- Все пак тук нещата са поставени малко по-рационално, отколкото у нас, в Дания - тъжно казал той. А тук на всеки автомат има надпис, който предлага билет на клиента тогава, когато пусне монета и застане на една малка площадка. Разбира се че автомата се задейства под въздействието на силата, без да харчиш скъпоструващата електроенергия.
Когато компанията застанала на входа на перона, кондукторът отказал да ги пусне.
- Та това не са перонни билети! Това са квитанции от автоматичен кантар, на който вие, кой знае защо, сте се качили по няколко пъти!

Академик И. П. Бардин (1883 - 1960) инициатор на много прогресивни направления в металургията, много добре знаел условността на предварителните икономически разчети. Техните данни са в пряка зависимост от изходните данни, а те, като че ли по правило, се избират произволно.
- Ако искате да погубите новото начинание - не рядко казвал той - наврете се в икономиката и рано-рано положете в нея прокрустово ложе*

* - прокрустово ложе - измамно ложе на митологичния атински разбойник Дамаст. На дългите режел краката, а късите разтягал. Един вид - нагаждане на резултатите.

На 30.ХІ.1865 г. на конференция на Германския пощенски съюз оберпощмайстер на Прусия Г. Щефан предлага да се създаде "кратко писмо", което днес е известно като "пощенска картичка". Той бил подкрепен от книготърговците Фридлейн и Пардубиц, които три години по-рано предложили на Пруското пощенско управление за разглеждане на образци, кръстени от тях "универсални кореспондент-карти". Чиновниците и този път си казали своето - те отхвърлили тяхната идея поради меркантилни съображения: пощенската картичка станала печатно произведение, което позволявало тя да бъде изпращана до получателя си на по-ниски бандеролни цени.
По друг начин се развили събитията в Австрия. На 27.І.1869 г. вестник "Нойе фрайе пресе" публикува статията на професора от Виенското висше техническо училище  Е. Херман "За новия ред в кореспонденцията". Ученият-икономист горещо подкрепил идеята за създаването на малко открито писмо. Като компенсация предложил то да се ограничи до 20 думи. Австрийското пощенско ведомство се оказало решително - не само че разрешило да разпространява пощенски картички на бандеролни цени, но сметнало, че ограничението е икономически несъобразно - трябвало да се разкрие щат, който да брои думите и да получава пари за това, което би оскъпило пощенската услуга, но само за сметка на пощите. Например пощенската картичка рекордьор на някой си Валдхарм от тиролското градче Шварц  съдържала 6852 думи на 185 реда! За да напише това "кратко писмо" му било необходимо време от цял месец.
Повечето от историците са почти единодушни, че илюстрованите картички се появили по време на френско-пруската война през 1870 - 71 година. За техния успех били "виновни" туристите, които изпращали картички от посетените от тях места, а също така и колекционерите.

Традицията да се дават собствени имена на оръжията датира от дълбока древност. Тя просъществувала в продължение на векове и не е забравена и днес. Например в САЩ танковете освен техническия си индекс получават и името на някой известен генерал.
Най-разпространения американски танк през Втората световна война е средният М 4 "Шърман". Произведени са около 50 000 броя, като част от тях са били предоставени и на съюзниците на САЩ, включително и СССР. Танкът е кръстен на името на генерал Уилям Шърман, герой от Гражданската война на САЩ през 1861 - 1865 г., когато е бил командир на полк, а в края на войната командва една от армиите на Севера, извършила знаменития "марш към морето". Генералът участвал и в наказателни походи срещу индианците и във войната против Мексико през 1846 - 48 г.
Той бил главнокомандващ на армията от 1868 до 1883 г.
На въоражение през 1945 г. бил въведен стедния танк М 26 "Пършинг". Носи името на генерал Джон Пършинг, който през 1916 - 17 г. командвал 12 000 армия в поредната интервенция против Мексико.
Когато все пак Съединените щати взели решение да участват в Първата световна война, Пършинг бил назначен за командващ експедиционните сили за Европа. Генералът бил известен със своята жестокост, даже и към собствените си войници, за което получил прякора "Черния Джон".
Когато танкът изпаднал в забрава,  името на генерала се появило на ракетите "Пършинг".
Танк М 26 първоначално бил отнесен към фамилията на тежките танкове, благодарение на 102 милиметровата си броня и 90 милиметровото оръдие, но въпреки това не удовлетворил военните. Бил доразвит в М 46 през 1948 г.; М 47 (1950); и М 48 (1952), когато последния получил широко разпространение в натовските армии.
И трите модела носят името на генерал Джордж Патън, който започнал кариерата си в упоменатата интервенция срещу Мексико през 1916 г. През Втората световна война командвал група армии в Северна Африка, а след откриването на Втория фронт в Европа - 7-ма и 13-та американски армии. През 1945 г. той настоявал в състава на 3-та армия да бъдат включени и СС (SS). На резонната забележка за отношението му към съюзниците на САЩ, той отговарял напълно откровено: "Какво ни засяга нас какво мислят тези болшевики? Рано или късно ние ще воюваме с тях! Защо не сега!?"
Един от най-добрите и найбърз за своето време разузнавателни танкове през Втората световна война е американският М 3 "Стюард", който развивал скорост от 60 км/ч. Носил името на способния кавалерийски командир генерал Стюард, командвал кавалерийски корпус през Гражданската война.
След като претърпял поражение през 1864 г. при Иелоу-Таверн, той се самоубил. Конницата на Севера в това сражение била командвана генерал Ф. Шеридан. На негово име бил кръстен друг разузнавателен танк през 1966 г.
Още по-лесно примирили двама генерали врагове англичаните, след като дали името на американския танк М 3 среден "Грант-Ли", съвместявайки ведно имената на Стюард и Шеридан.
От 1980 г. на въоражение в американската армия се приема основния боен танк трето поколение М 1, който носи името на генерал Крейтън Абрамс. Той е е един от командващите на американската армия във Виетнам.

През 1845 г. главнокомандващия на Черноморски флот и на пристанищата на Черно море адмирал М. П. Лазарев (1788 - 1851) - известен руски мореплавател - се обърнал към Петербург с молба да му разрешат да поръча в Англия желязна винтова параходофрегата. Отговорът не закъснял, но със следното уточнение: фрегатата да не е с винтове, а с колела. Така била построена прославената участничка в Кримската война параходофрегатата "Владимир", която се задвижвала с помощта на колела.
След две години руският император Николай І бил на посещение на фрегатата. Замислено загледан в гребните колела, императорът се обърнал към командира на фрегатата капитан-лейтенант Н. Аракс:
- Ето на, аз разбирам, машини... Знаеш ли, аз съм против гребните винтове. Едни такива малки, бързи, скрити, не се виждат как работят... Не вярвам аз на тях!...

В основаната от Петър Първи Академия на науките много често употребявали думата "академик" в документите и устната реч. Получила се една главоблъсканица и неразбория, която можела да доведе до неправилна представа за деятелността на учените. На второто публично събрание на Петербургската академия на науките на 1.7.1726 г. математикът Якоб Герман (1678 - 1733) - един от първите академици - счел за необходима да направи следното разяснение:
- Професорът излага своята наука от началото й, а главната задача на академика е да открие новото или в самия предмет, или в метода на трактовката.

През една студена зимна нощ на 1932 г. в американския град Бредфорд собственика на бензиноколонка Джордж Блейсдел срещнал приятел, на когото показал евтина австрийска запалка - много обемиста и малко естетична. Тези запалки се използвали от селяните и ловците в Централна Европа.
Блейсдел решил да конструира запалка, проста в своята експлоатация, красива и добре работеща. Отначало той направил правоъгълна кутия с компактни размери. Вместо капаче, което по-рано се е сваляло, той поставил в долната част на кутията петленце, а около фитила за противоветрена защита сложил металическо щитче с отвори. Така се появила запалката "Зипо", която през тази година става на 79 години. За няколко месеца той продал само 82 запалки, но пък започнал активна рекламна кампания. Той взел да подарява запалки на шофьорите, които зареждали при него. От 1936 г. много фирми започнали да поръчват големи количества със собствени рекламни знаци и символики, което продължава и до днес. През 1937 г. закупува рекламно каре в популярния вестник "Еквайер". По цени на едро продал 300 000 запалки на съдържателите на кафенета и като предметни печалби в лотарията.
От 1938 г. започва пресованото изготвяне на месингов корпус, който до тогава се е ковал. Това поевтинило производството, а също така позволило да се закръглят ъглите на запалката.
През Втората световна война запалката "Зипо" станала много популярна сред американската армия и неотменим атрибут - от генерал Айзенхауер, до обикновения пехотинец.
След като месингът станал стратегическа суровина, корпусът на запалките бил правен от твърда ламарина, в черен цвят. След войната Блейсдел спира за известно време производството на запалки и като влага 300 000 долара инвестиции за тяхното усъвършенстване, създава нов, много по-качествен продукт, с подобрено запалително колелце.
Съставът на стоманата и начина на нареза на повърхността на колелцето и до сега са фирмена тайна.

Ние, всички, като деца сме чели знаменития роман да Даниел Дефо :Робинзон Крузо", но почти нищо не знаем за самия остров, където Крузо прекарал много години в уединение.
От дошлите до нас сведения научаваме, че първият човек, живял там по принуда бил испанския моряк Педро Серано. През 1540 година корабът, на който той бил на служба, се разбил край бреговете на Перу. Отдало му се да се добере до малкия остров Хуан Фернандес. На възпоменателната плоча, сложена сега там пише, че той е живял сам 11 години. Островът е необитаем и сега.
Документите свидетелснват, че на този остров са се разиграли шест "робинзониади". Една от тях е трагикокомична. В края на ХVІІ в. на острова били стоварени пет провинили се матроси - заклети картоиграчи. Те разделили помежду си територията на острова и установили кой какви материални ценности е придобил, като плодове и дивеч. Седнали да играят и така се увлекли, че след 3 г. и 9 м. техните спасители ги заварили с карти в ръце. Били принудени със сила да ги качат на кораба, където продължили да играят.
В историята на острова се написало и името на Александър Селкир - шотландски обущар. Той бил човек с лоши обноски, крайно неуважителен, със заядлив  характер. След като се изпокарал с всички, Селкир станал пират. Търпението и на пиратите свършило - оставили го на необитаемия остров, където си "поживял" пет години. През 1709 г. бил спасен от английски кораб.

Името на град Банкок на езика тай е: Кутг Теп Маханакорн Аморнаратакосин Махинтралюттаямахадилок Поб Нопарт Рачанати Буриром Удом Рачанивет Махастарн Аморнипарн Аутаарнсатит СаккатияВишну Кампразит . В превод  то е: Град на ангелите, безсмъртен скъпоценен накит, всемогъщ, с девет скъпоценни камъка, древен небесен град, построен от Вишну.

Част от неосъществената книга "Искри в огъня"