Защо нямаме напредък ли? Ами защото политиците ни показват само стари номера, с надеждата да ни ги пробутат за шедьоври.

Интересно! До сега управляващите ни, които са спечелили легитимно властта си, винаги сочат като основен факт за политическите си безумия именно гласуването. Да, но едва ли си правят усилия за да разберат, че тази "любов" на гласоподавателя е изградена на основата на страх пред безизходицата и на страх от още по-голяма безизходица.

Благоразположението на народа към слабите властници е толкова несигурно, колкото са несигурни слабите властници.

Защо творците на културата в по-голямата си част странят от политиката? Ами разговарят със себе си и с изкуството си, вместо да говорят от трибуните пред хора, които никога не са ги разбирали.

Политиците ни правят възможни и невъзможните неща, но не се сещат да направят нещо, което е най-лесно и най-безопасно - да превърнат в реалност справедливостта.

Обща наша черта - завист, породна от обща липса на социална справедливост и общо благо.