Доган се мъчи да повтори номера, който преди две години сплоти и втвърди електората до такава степен, че го хвърли насила в обятията на ангела спасител с бойното име Бойко. С "непремерените" си изказвания за понички, банички, баници и обръчи, той капитализира отрицателно до възбог отношение към себе си, което се изрази в масово гласуване за ГЕРБ и за неговия Генерал.
Отплатата от страна на Генерала не закъсня. Никой от лапачите и играчите ахмедови не почувства силната ръка на Закона, както се заканваше той. Майор Емел Етем изчезна под шапката невидимка, осигурена й от властта и именно от този Закон, която тя погазваше и мачкаше, вдъхновена от силата и възможностите на нейния недосегаем патрон - паша Доган. Е, един дувар беше съборен така шумно и присъстващо медийно, като че ли се събаряше китайската стена.
Доган се "изцепи", като каза, че поради липсата на кадърни кандидати за президентското кресло (вярно), ГЕРБ е най-добре да издигнат него. С тази  политическа шега, слагайки се отново в центъра на словесната абра-кадабра, се очаква ентически българския избирател отново да се сплоти, втвърди и изглупи до такава степен, че отново да скочи в ямата, пълна с лайна, наречена ГЕРБ.
Но този път фъфлещият философ е сбъркал, въпреки че му се иска с един куршум да убие два заека - хем да ни накара да се втурним масово към урните през есента и да гласуваме само и единствено за ГЕРБ, хем да покаже на противника си Касим Дал, че е велик.
Да, приятели, политиката е изкуство на невзможното.