Четяхме нявга тази приказка, в която бащата направил най-чистофайната девойка  снаха, след като тя нямала смет, който да размени за сливи.
Е, това му е хубаво на приказките, че на тях се връзват дечицата до своите три-четири годинки.
Да, ама има нещо неестествено в държанието на "националните" ни телевизии! Те въобще ни вземат за балами, след като постоянно ни (си) показват едни и същи вбоклукчени физиономии, които колкото са по-голям боклук, толкова се взимат по на сериозно.
Целият свят се бори против рекламата на алкохол и неговите разновидности, ама в центъра на Варна постоянно висят едни огромни реклами, които затварят като в ковчег живущите откъм страна на фасадите. Усмихват ни се едни мутри и мутреси, които ни казват, че ако ще се убиваме пияни, то поне да го направим с Тяхното питие. По-нямало да ни боли, защото било сигурно, че и Свети Петър си пийвал от него.
Почти преди три години водещият Иван Христов от "Шоуто на Иван и Андрей" така се бе налочил - същински шапясал див страндженски нерез. Направил си коктейл от литър вино, литър бира и 300 грама коняк! (В-к "Стандарт", 28 април 2011)
Ама нали е телевизионен боклук със съвест, хем му свалили промилите от 2,25 на 1,54, хем го усъдили условно. Едно от прекрасните деца на Бойкова България, в които всички живеят добре!
Друг боклук, който играе в "Стъклен дом" също кара наджаскана с коняк. Кръвта ъ бушувала с 1,35 промила. Ама нали си е класен боклук - т.е. боклук от класа - докторите ъ помогнали да влезе в крачка, като се подписали под документ, че всъщност промилите са 1,22, което вместо най-строго наказание, се разминава с едни 500 лева, които за нея са май никакмо наказание. (В-к "Стандарт" - 28 април 2011)
Сега някои ще подскочат защо ги наричам боклук и дали аз не съм също боклук.
Ами защото всяка една обществено известна личност, която формира начин на държание, поведение и мислене, след като не спазва законите и разпоредбите, за мен не е нищо друго, освен боклук, необяснимо защо и как е предпазван и защитаван от тези закони, които той нарушава.
А колкото до мен, въпреки че никога не съм бил шофьор, то и аз съм един голям боклук, защото си плащам телевизионната такса, за да гледам фалшивия блясък на родния ни боклук, който и за миг не слиза от екран и не затихва в ефир.
Та, някога я четяхме тази хубава и мъдра приказка "Сливи за смет".
Е, сега времената са други! Боклук колкото си щеш, ама родни сливи няма.

You've hit the ball out the park! Incrdebile!