От къде произтича политическата ни трагедия? Защо вече над 22 години политиците ни говорят на вавилонските езици, но не и на български? Защо Парламентът ни се превърна в постоянно действащ цирк?
Търсенето на отговорите на тези банализирани от времето въпроси може да се открие в произхода на самите ни политици. На сцената се срещат определено два типа хора:
1 - Преди промените определено провинциалисти, нямащи нищо общо с политката, но впечатляващо политични. Хора, родени и израснали в забутани и забравени от Бога, партийния секретар и времето селца или в малки провинциални градчета, в които всеки е роднина на баш шефа.
2 - Младежи, имащи щастието да се родят в семейства на партийната върхушка - независимо от калибъра й - изучени в Москва, Ленинград и Киев, достойни последователи на своите родители и роднини.
Тези два типа политици не се понасят помежду си заради произхода си и заради вековната антипатия на гражданина към селянина. "Вари го, печи го - все на цървул мирише!" е валидно и днес в отношенията между двата типа политически представители. Разибира се, че това не е видно с просто око, но разнобоя между родените на жълтите павета и родените на село се усеща, защото произходът слага своя отпечатък. Не напразно Ахмед Доган заяви, че се стреми да вземе всичко от живота, изхождайки от селския си произход.  Същото се отнася и за младежа от Сирищник и момчето от Банкя.
Колкото и невероятно да звучи обаче българските ни политици нямат нищо общо с правенето на истинска политика. Нямат и не могат да имат, защото едните са родени в затънтеното село и независимо, че живеят в големия град, от тях още много години ще се разнася мириса на цървули. Другите, които са родени на жълтите павета, страдат само от един, но съществен кусур - наследили са политиката на предците си, а тя е да да се краде колкото може повече.
Въпреки, че не се понасят помежду си, идеята за общо крадене сплотява "жълтите павета" и селяните. Сплотява ги и онова: Ние сме на власт, ние караме влака!
Да, обаче когато мислиш само за шмекерии; когато си българин само по документи; когато отдавна не смяташ България за своя родина; когато НЕ МОЖЕШ да правиш истинска и отговорна политика, която да е в интерес на държава и народ, то изпадането в комични, тъжни и безотговорни ситуации се превръща в политиката на момента. С която пък следващите също оправдават политическата си импотентност.
Трагедията на българските ни политици се крие и в това, че те нямат качества, които да отговарят на техните претенции.

НО ВСЯЧЕСКИ СЕ СТРЕМЯТ ДА НИ ДОКАЖАТ ТОЧНО ОБРАТНОТО.И ТАКА НИ ТАКОВАТ МАЙКАТА.