Българската православна църква  след близо половин век се сафиряса, напомни за себе си и реши да канонизира избитите в тъй спорното Баташко клане. Не съм в час по въпросите на религиозните канони, но ми се струва, че канонизацията остава едно съмнение за изкупуване на грехове от самата Църква. Грехове за нейното необяснимо бездействие и мълчаливо съгласие с "преценките" на българските комунисти към родната ни история. Някой спомня ли си кой е последният канонизиран за светец от Църквата ни? Мисля си, че беше Паисий Хилендарски, през далечната 1962 година - ако не бъркам.
Няма да питам защо Левски е целенасочено отхвърлян да бъде признат за свенец, но не трябваше ли непосредствено след 1989 г. православната ни църква да канонизира за светци всичките знайни и незнайни жертви на комунистическия терор, които са много повече от жертвите на Баташкото клане?
А колко е свята нашата православна църква в днешно време проличава от следния парадокс: наред с новината за канонизацията на жертвите на Баташкото клане се показва и един неин служител, шеф на втория по големина български манастир, който кара мерцедес за десетки хиляди левове и на доста угоения му врат виси масивен "божи" златен кръст - също за няколко хиляди. Новинарът намеква, че доста от днешните ни "бизнесмени" носят попски раса. Което си е чиста истина.
Та тъкмо тези търговци, настанили се в Божия храм още по времето на Иисус Христос, казват кой от простосмъртните е достигнал до ниво на светец, благодарение на своите постъпки и вярата си в Бог и кой не заслужава тази чест.
Някак си нещата в Христовата църква - и католическа, и православна, и протестантска, и всякаква друга - миришат на блато. И то от столетия застояло и зловонно.

Според мен БОГ E  В НАС И НИЕ СМЕ В БОГ и никанви ръкотворни сгради не могат да претендират, че са дом на Неговата Сила и Мощ.