Ужасно точно зададен въпрос, който виси в небето на България като Дамоклев меч от столетия и който е по-голямата и неразгадана тайна от тази, на пирамидите.
Въпросът "Защо да обичат България?" от над двадесет години се трансормира във въпроса "Защо да обичам България?
От десетилетия се тръби, надувайки вувузелите на национализма, че България изчезва, че българите изчезват. Може и да е вярно, може и да е гьобелсов трик за четирдесет пъти повторената лъжа. Е, то какво излиза! Че тези, които "обичат" България май само надуват вувузелите, апък не могат да си грабнат лейките в ръцете и да си поливат градинките доволно добре и читаво. Белким вземат, че им раждат деца. А циганите, без да парадират с обичта към родината си, са винаги с готови дингили за работа.
Тук въобще не ги оправдавам за нерегулираното им и неграмотно развъждане като зайци в зайчарник. Искам само да отбележа, че деца не се правят с език и диво кряскане по сбирщини с расистки и антиетнически призиви. Нито с разни тъпи и безсдържателни програми. Деца се правят и отглеждат в условията на непрекъснат  ефикасен труд, гарантиран макар и в минимална степен от социалната държава.
Как да си обичат страната тези близо два милиона, която са я превърнали на гара разпределителна? Та ако мноооого умните ни държавници и управленци, които са наследници на професионалните предатели на България, водеха малко по-човешка политика, обърната с лице към малкия човек, който живее и умира по пътя между предприятието и дома си, можеше да има място за обич. Да, ама предприятията ги няма, защото тези, които ни накараха да ги построим си ги откраднаха. Биле тяхни! Защо и как - все още никой не е разбрал.
Защо да се обича една държава, в която нейният гражданин е генетично роден егоист и предател. Та историята ни е пълна с хиляди примери на убийствен егоизъм и смразаяващо предателство! В основата на безпаметната кражба, корупция и свръх престъпления стои егоизмът, във всичките му нюанси.
Как да си обичам държавата, която винаги ме е лъгала, че аз живея в условията на побеждаващия социализъм и скорощната победа на комунизма. Идиотия на ента степен! В социалистическа България живеехме във времената на гигантска измама, задължително носещи зелени очила.
Защо да си обичам държавата, която вече над двадесет години ми пее приспивна песен, гарнирана със социален и политически опиум, че аз вече живея в условията на демокрация. Моля, че малко не разбрах!
Няма как да си обичам държавата, понеже тя отдавна я няма, превърнала се на базов лагер на мафията. Няма как, когато картелите заместиха министерствата, а министрите се явяват не слуги на народа, каквито трябва да бъдат по призвание, а на мафията, която си купи държава. Познато, нали? Намирисва на американско и италианско! Да, ама така миришише преди около стотина години.! Е, да, ама тази държава, която е допряла до моята насилствена обич, винаги се е мъкнала от тридесет до петдесет години след балканските, европейските и световни събития и проблеми.
Как да обичам тази страна, която няма изградено нищо положително вече двадесет години, а когато иска да каже колко все пак... се обръща към миналото си. Търси спасение от своята ялова немощ.
Не може, когато говорим за една държава, винаги да споменаваме един и същи набор от имена. Бойко каза, че Ицо го имали за Бог в Барселона. Е, добре, ама в Барселона!
И  ми се струва, че повече трябва да говорят отговорните и все пак милеещи за страната си истински бизнесмени, които са направили нещо за България и това "нещо" храни народа й и гледа децата й.
Въобще не ме интересува колко са велики всички спортисти, взети вкупом, защото Те не са забили и един гвоздей, а са само консуматори на готови блага, изработени от съврмените роби на ХХІ-ви век. Това важи и за всички други, които са в редицата само на консуматорите и никога не са били в редиците на производителите, на наемния труд, изпитващи менгемето на недоимъка и глада. Далеч съм отг мисълта, че те не са необходими. Спортът е една от най-важните реклами на всяка държава, но се забелязва, че в чистия си вид отдавна е предал Богу дух. Е, тогава?
Тук обаче трябва да отделим тези, които творят и градят зданието на духовността, която е в темела на всеки един все още жив народ.
Как да се обича държавата, която я управляват и продават политическите еничари, носещи модерното име "юпита". Такива, като Милен Велчев и Симеон Дянков.
Е, уважаеми господа-другари, вие, които държите шалтера на живота ни в ръцете си, понапънете си акълеца и направете България желано място за живот и правене на деца. Чак тогава тези близо два милиона народ, които са я напуснали, могат да решат да се върнат. Едни - да си гледат в нормални условия семействата, а други - да умрат в страната, в която са живели и обичали. До момента, когато тя пък ги е намразила.
Лека вечер!