Голяма част от членовете на БКП или са видиотени, или са малоумници, или са пикали в сурата на рода си. А може и "три в едно"! Защо не, в "съвременна" България всичко е възможно.
Ето, чета във вестник "Ретро" (3 - 10.ІІІ.2011) разказа на Андрей Райчев как българо-съветски комунисти убили дядо му Георги Андрейчин комуниста - баща на майка му Кира, несъмнено един човек с голям принос в работническото развитие на САЩ и в изграждане на структурите на СССР. Да, но днес всички свързват Андрей Райчев с БСП, "достойната" наследничка на БКП. "Аз бях член на БКП и вярвах в комунистическия идеал. Вярвах, че  идеята, за която дядо ми се е борил, е истинска. Но сега, от далечината на годините, не съм сигурен дали е вярна!" - завършва Райчев. Е, не е ли малко късно Райчев да се отречеш от партията - кърмилница? Не изглежда ли това като отричане в Гетсиманската градина? Вярно е, че всеки човек има право на развитие и със сигурност за себе си е прав, но НИКАК не изглежда прав в очите на другите, защото ведно с "отричането" е длъжен да се откаже и от всички привилегии и да върне всичко придобито, благодарение на членството си в дадената партия - независимо коя е тя.
Бойко Борисов също споменава за дядо си, който е убит от комунистите, но отказва да се деполитизира и напуска структурите на МВР.
Е, тя каква излиза! Тези хора и подобни та тях, които парадират с убийството на свой близък роднина комунист от комунистите, а самите те са биле комунисти, са по-фанатизирани от религиозните фундаменталисти, защото са издигнали на пиедестал вярата в една партия, в която няма нищо позитивно, от чисто човешка гледна точка.
Винаги ми е било интересно защо християните възприемат кръста за нещо свято, след като на него е УМЪРТВЕНА една от най-великите личности на земята Иисус Христос. Все едно е да поднесеш букет от рози на палача, който с идиотско спокойствие е отсякъл главата на баща ти. Или пък да целунеш бухалката на безмозъчната мутра, която те потрошава от бой.
Та ето в какво се състои перверзията на "пострадалите" комунисти от комунистическата партия - да се "оплакват" след дъжд качулка.
Винаги съм казвал, че късно казаната истина звучи като вулгарна лъжа, както късно признатата вина.