Малко са световните народи, които могат така жестоко да се самоиронизират, както го правим ние. Нашето си е made от България. Също като на коча. Ама не е баш! И може би тук се крие онази духовна сила, която ни крепи, при всичката тази помия, изливаща се по 25 часа в денонощието върху съзнанието ни. Още по-учудващо е, че тази ирония и този сарказъм не придобиват оттенъка на шизофринична омраза, колкото и да не изглежда така. Не изглежса така, защото определен род политици много искат да влязат в ролята на Баба Яга, превключила метлата на пета скорост на раздвоението.
Ако непознаващ нравите на българина чужденец се зачете в коментарите на "безпристрасно" поднесените новини от вестници (червени, сини, оранжеви, знайни и потайни) и списания (жълти в целия спектър на жълтото) може и да се помисли, че едва ли не всеки ден в страната избухват войни на омразата между различните етноси; между нормално луди (народът) и не нормално луди (политиците); между гейове и лесбийки, и всякаква друга отврат. Да, ама не! Българинът не го е еня какво мисли другият, защото неговата представа за истината е най-истинска.
И тъкмо тази лъжлива представа го кара да попържа наум и на глас другия, който е изказал различие. Е, могат и да се позбъхтят, но след това по джентълменски ще се прегърнат и ще си допият ракийката - ако я има, разбира се. Тъкмо тази лъжлива представа за личната правда е в основата на самоиронията и сарказма.
Не знам това хубаво ли е и въпреки, че преди много години един титан на политическата и поетична мисъл се беше провикнал "И аз съм тръгнал народ да освобождавам!", аз го обичам истински този български народ, със всичките му кусури. Обичам го, защото сърцето му е голямо като безбрежния океан и може както да дарява милост и да прощава, така и да наказва тези, които са прекрачили границата на търпимостта към добродетелите му.

...daje 4esto, zaslujava uvajenie!