Горе-долу сме се върнали във времената на Римската империя. Няма ден да няма зрелища. За сега е добре, че са само музикални. Защото има изгледи и да не са само музикални.
Банди от цял свят разтърсват ламарините на разкапващата се барака. Техните концерти навлизат във фолклора и се превръщат в част от неговата история. Младежите изпадат в умствена недостатъчност за сметка на емоционалната. Те забравят, че не са на работа; че няма изгледи да си намерят работа и след като завършат образованието си; че образоването се е преврънало  в бойно поле, на което Матросов отказва да положи гърди пред амбразурата на просветното министерство, от където се сипе непрестанен огън от несъвместими простотии; че повечето от тях работят за минимална работна заплата; че живеят с родителите си на ръба на имането и десетки други "че". Музиката е сила и... усмиряваща риза. Докато свърши единият концерт в Каварна и хоп - реклами за следващия, който ще се проведе след месец в София. На младежта е надяната усмирителната риза, в очакване на концерта на Иглесиас.
Системата на внушения се е задействала. На концерта се изсипват десетки хиляди, от криминално проявени до съвестни млади мъже и жени. Те всички са обладани от духа на Иглесиас. Те го чакат така, както християнин Възкресението Господне. И също като Иисус, той целува една три пъти по устните и веднъж по челото. Тя е на ръба на полудяването, защото от дете е мечтала за този миг. Да, тя е получила трите си целувки, които Иглесиас раздава като хапчета против главоболие. И за повдигане на адреналина. Младата жена, която живее повече със спомени, отколкото в действителността, надълго и задълбочено разправя за този момент, който за нея е равен на изстрелването на Юрий Гагарин в Космоса.И вестник "Стандарт" отделя доста от своето място за да опише тази нищо не значеща за другите случка, една от хилядните на испанеца, които той прави машинално, без да влага мисъл и чувство. Защото всеки един от посетителите на концертите му е едно сапунено балонче, с живот по-кратък и от живота на едноденевка.
Да, Системата си има неразрушими от хилядолетията правила. За Рим те са хляб и зрелища; за Франция - вместо хляб пасти, а за България - когато няма хляб - хайде на концерти!