Кара си джипа Червенко Червенков, областен председател на БСП и му е някак си тъжно. Ама много тъжно му е на Червенко! Ето, на, председателят му Сергей бие тревога. Тръгнали са едни мекерета с къртачи и булдозери - събарят социалната държава. Абе, ей, новите, вие знаете ли колко труд и колко пот сме положили ние, докато я изградим тази социална държава, бе! Кара си Червенко по пътя, не му се слуша нито Мара Отварачката, нито Ивана, нито Глория, а да не говорим за Азис. Какво им е на тях, пеят си песните, прибират си хонорарите, без да се прибират с месеци у дома, и си живеят. Що не питат какво му е на душата и сърцето на Червенко, а? И да го питат, не могат да го разберат! Не могат, защото те са преходни, а той, областният председател на БСП Червенко Червенков е друга работа. Той трябва да бъде винаги на щрек и в будно състояние, защото тези мизерници като нищо могат да му демонтират личното щастие. А щастие и просперитет за тези 21 години наспротил Бог за Червенко.
По пътя едва-едва крета старец, подпирайки се на сопичка. "Ей го, на, тези идиоти до къде докараха старците!" - си мисли Червенко, спирайки лъскавия си черен джип до стареца.
- Качи се дядо - казва Червенко и с жест отваря вратата.
- Абе, мумче, виж ма къв съм с тия дрехи, кък да са кача!
- Качи се, качи се! - го подканва Червенко - тя колата нали е за возене. Ти накъде тъй дядо?
- Утивам до гръдъ, чи да взема на бабата илачите, мумче. Ний доктур на село от гудини си нямами, чи ей тъй, се пиша бъхтим за илачи до гръдъ.
- Една човешка доброта заля милозливата и добра душа на Червенко Червенков.
- Хайде, ще те закарам и ще те върна, дядо. Колко ти струват лекарствата?
- Амчи бабата мумче ми излиза по-скъпа и от либовница. Секи месец давам по 50 лева за илачи, а пенсията ми е 135 лева.
- Аз ще ти ги купя дядо, че да ме помниш с добро - казва с патос Червенков и прегръща през раменете свойски стареца.
- Тая пущина твоя ли е? - пита старецът, сочейки кормилото на колата.
- Моя е дядо. С честен труд си я купих.
Пътят за града минава все покрай нови сгради.
- Ай тоя палат чий е? - пита отново дядото.
- Този ли? Тази вила е на съдията Правдю Правдев. Той е много честен и добър дядо. Ако ти се наложи, обади ми се и ще те срещна с него.
- Ами тия гулемите и лъскави лодки на куго са бе, мумче?
- А, това са яхти, дядо, яхти. Ей тази, първата е моята. До моята е на Ахмад Орлов. Сетне следва на едни братя, сестри и лели. С много труд, пот и усилия сме си ги купили дядо, с многго мъка.
И сочи Червенко на дядото и казва, че всичкото, що се вижда е на добри и честни хора, дето хем за социалната държава са се трепали, хем с много мъка са си градяли живота.
Стигат до аптеката в града, дядото слиза, затваря ядно вратата на колата и продумва:
- Не ти ща помощта мумче! Ти ни си харен човек! Ни можи хем за социалната държава да ми гувориш, чи днешните се мъчат да я демонтират, хем тъй скъпа кола да ми караш, хем лодка за милиони да имаш и да ма лъжиш, чи твойта партия е само от честни и харни сторена! Тя, Твойта социална държава саде за тебе е добре и сичко си има, а в Мойта социална държава и мишките умират от глад! Ай, чи ни мога да та гледам, куманист със куманист!

сме стигнали вече до идеалът за социална държава, без социум, който да я обитава :)