ВМРО-НИЕ пак се рекламира с картата на Санстефанска България

Славейчо Танасов се разболя от неизлечима болест. През деня му нямаше нищо и изпълняваше длъжността си Главен директор на обора за крави, биволи и малачки в Пловдив съвсем нормално. Да, ама като се мръкнеше, нещо странно ставаше със Славейчо Танасов - той се преобразяваше изцяло и до неузнаваемост. Буквално влизаше в образите на 127 велики личности и така перфектно ги имитираше, че даже влезе в Рекордите на Гинес за най-добър имитатор на най-много хора. Предлага ха му работа на световните сцени, ама той все отказваше. И Бойко му предложи работа като заместник в телевизионните му изяви, тъй като му било много грудно да се покаже едновременно в пет телевизии. Ама Славейчо Танасов пак отказа, защото бил много влюбен в обора за крави, биволи и малачки.
Най-му допадаше да реве и плаче по Санстефанска България. И все по едно и също време, заради което докторите от софийския 4-ти километър му поставиха диагноза Краен стадий на развитие на синдрома Санстефанска България.
Един ден, като се любуваше на кравите, Славейчо Танасов получи писмо.

"Гледането на крави, биволи и малачки в определени ситтуации се превръща в лудост на желанията и желания на лудостта. Да, обаче като всяка лудост, тя не може да остане незабелязана. При теб Славейчо лудостта придобива темпоралност в желанията си да си видиш обора в границите по времето на император Тод Първи и Единствен. Славейчо, предупреждаваме те да спреш с твоите глупости, инак ще те накараме да обиколиш десет пъти обора в старите му граници. Ако оживееш, хелал да ти е лудостта".
Става вече от няколко месеца Славейчо Танасов обикаля обора в старите му граници, по времето на Тод Първи и Единствен.