Преди около 140 години Христо Ботев зададе риторичен въпрос към тогавашните живи мишоци и към бъдещите техни потомци, каквито сме ние:

Кажи ми, кажи беднии народе,
кой те в таз рабска люлка люлее..."  ("Елегия")

Великият поет и мислител е знаел отговора на този въпрос, защото той е бил в същината и същността на тази сбирщина от егоисти и безродници, които когато са се събирали в механата, след третата ока (шише) вино (ракия) вадили пищовите или ножовете и са се правили на бабаити, изпострелвайки и изпоколвайки се едни други, тъй като смелостта им да излязат открито пред душманите се е изпарявала мигом. Мишоците изтрезнявали набърже и бързали да легнат до топлите задници на булките си. Ако не сте много-много съгласни, прочетете "В механата".

От ботево време, та до днес бабаитлъкат ни е все същия, даже съвсем изчезна. На мен въобще не ми се вярва, че цялата тази престъпна  паплач, с която псевдодържавата ни се "бори" от над 20 години насам притежава някаква индивидуална смелост, защото тя е смелостта на хиените. Нали сте наясно, че пред глутницата мършояди бягат и лъвовете?

И тъй като от народ сме се превърнали отдавна на отрепки, то и отрепки ни управляват, като 24 часа в денонощието държат шалтера на живота ни в ръцете си, готови всеки един миг от него да го дръпнат. Да, но тези отрепки са от по-особен род и не растат по обрулените клони на изсъхващия дъб, наречен България. Тези, дето ни дават тон в живота, са отгледани, изучени и възпитани в детските градини, висшите училища и специализираните институции на човеконенавистническата система, наречена Комунизъм. Та в 37 представители на тази система са акумулирани над 18 милиарда лева финансови средства, под формата на недвижима собственост и пари.

Ако Бойко Борисов иска да бъде съвременният Стефан Стамболов, за какъвто иска да мине, то той да тръгне на кръстоносен поход срещу българските олигарси. Народът ще го подкрепи в тази му борба. Но дали ще има смелост да къса живо месо от себе си и от близки на сърцето му хора? Ето, в това се състои Големия въпрос за неговото политическо съществуване. Инак отива на бунището на Историята.

Та на въпроса "Кажими, кажи беднии народе,
кой те в таз рабска люлка люлее?"

гения Ботев е знаел отговора и той е:

"Тъй върви светът! Лъжа и робство
на тая пуста земя царува!" ("Борба"),

защото като че ли българското време се е превърнало в огромна буца галактически лед, където

"Секи глупец пари иска,
па продава, баща, майка;
дъщеря му в харем писка,
а той дреме и не хайка" ("Към брата си")