Четящият свободно библиотеката на Ашурбанипал, виден асиролог Джордж Смит намирал на всяка глинена табличка все един и същи начален надпис:
"Екал Ашурбанапла, шар кишати, шар мат Ашур".

Превод:

     Екал          Ашурбанапла,     шар            кишати,    шар  мат     Ашур.
Дворец (на)  Ашурбанипал   цар (на)    Вселената  цар    на    Асирия.

Направи ми впечатление фонетичната и смислова близост на асирийската титла "шар" и чисто българската монархическа титла "цар".


Ашурбанипал царува от 668 до 630 г. пр. Хр., наследявайки от баща си Асархадон огромна по територия държава, простираща се от Иран на изток, до Средиземно море на запад и от Кавказ на север до Персийски залив и Етиопия на юг.

Българите са на Балкански полуостров от Първото хилядолетие пр. Хр. Знаем за техния път през Вселената до земите на тяхната бъдеща държава. Но ми се струва, че са наследили много от древните култури на народите по своя път, като това наследство съвсем нормално се е трансформирало в тяхна култура и познания за света.
Дали първият български цар не е наследил царското си величие от далечните си прадеди?