Беше дошло време да бъдат пенсионирани тези, които дълги години са давали своя принос за разрастването, реда, спокойствието и развитието на Фермата. Беше му тъжно на Управителя, че ще се раздели с някое от животните, но Закона си е закон!
- Здравей Воле!
- Здравей чорбаджи! - отвърна Волът с весел глас и добро настроение.
- Ей, така и не разбра! Аз съм ти Шеф, а не Чорбаджи, ама хайде от мен да мине! Нали знаеш днес...
- Знам чорбаджи... шефе. Днес ще се пенсионирам! Какво по-добре за мен! Я виж, колко деца съм ти направил...
- Спри се, де! - каза строго Управителят, който знаеше циничния речник на Вола. Теб те пенсионирам Първа категория труд, при утежнени условия на работа, което е равно - по Скалата на Т. М. (Totyo Mladenof) на 10 години работени.
- О кей шефе! - измуча радостно Волът и изхвръкна на вън, по посока крайречната Алея първа.
- Здравей Краво! Ти ще се пенсионираш като майка на десет теленца, сиреч на 10 години труд.
- Благодаря ти шефе! - каза нежно и галантно Кравата и с навлажнен поглед хукна бързо подир Вола.
- Здравейте Жребецо! И теб те пенсионирам Първа категория! И ти много труд, пот и семе си хвърлил, братко май, все за благото на Фермата!
И започна наред Управителят да пенсионира, а животните чинно изчакваха реда си, с мисълта да получат заслужено заслужен отдих. Те много добре знаеха до сегашната практика - пенсионират те и веднага ставаш за салам. Надяваха се новия Управител Борко Борчев да не постъпва така с тях, както предишните трима съуправители: Серешко Серешев, Симончо Кобров и Медарчо Лешоядов.
И така, след много часове изнурителен труд Управителят стигна и до Марко Тотев Младенов
- О, здравей Марко! Как се чувстваш Марко пред мига, когато ще ти свалят самара и ти на воля ще гониш младите магарички, придавайки им опита си?
- Амчи ши ги гоня ами, аз да не съм като Мулчо Мулев, скопеца! Ами ши ти бъда безкрайно благодарен...
През това време телефонът рязко иззвъня. Управителят вдигна слушалката и се проведе почти едночасов разговор.
Марко Тотев Младенов с магарешкия си усет разбра, че късметът и този път му е изневерил.
- На колко си години Марко? - попита Управителя.
- Ами на 60 съм и през май ще трябва...
- През май, ама май през куково лято. От Европа дойде заповед. Стажът се вдига с още 10 години, а ако оживееш Марко Тотев Михайлов, ще работиш до като не станеш за екарисажа...
- А другите бе, шефе?...
- Другите, Марко, са заварено положение, ама пенсиитке ще им се изплащат на половина, докато станат на 80 години... Ало, ало, ало! Европейския съюз ли е? какво, какво... Всичките в кланицата ли!? Ама всичките и веднага ли! Няма пенсии ли....