Младежът Николайчо Любчев Паунов, за когото вестниците писаха, че страда от много рядка болест и се нуждае от спешно лечение, за което са необходими приблизително 200 000 лева, продължаваше да губи надежда за живот. Парите в обявената банкова сметка така и не се събираха. Майка му Кунка, добра и отрудена женица се принуди да напусне работата си, за да го гледа, а баща му стана мрачен и неразгонорлив - затвори се в себе си.
Снощи, съседът им Никифор им дойде на гости и още от вратата започна:
- Любчо, комшу, бъди спокоен! Ше го излекува момчето ти не кой да е, а държавата.
- Как бе, Никифоре, как ще стане тази работа, а? При тази здравна система никаква надежда не ни остана - отговаря бащата на Николайчо.
- А, не! Тъкмо системата ще го излекува, тъй да знаеш - продължава бодро Никифор. Ти що не дойдеш у дома, че да обмислим как да действаме, а?
След два дни в редакцията на вестник "Глас в пустиня" някакъв непознат се обади на главния редактор Арахангел Михаилов:
- Ало, господин Михаилов ли е?
- Да, а кой сте вие?
- Не е важно кой съм, а каква новина ще ви кажа - отговори гласа тихо.
- Аз с непознати не... - се помъчи да прекрати главния редактор разговора, но гласът продължи:
- Не затваряйте телефона! Ще ви кажа новина във връзка с Пунчо Панчев Пунчев. Знам кой му е първия помагач, който може да стане и основен свдетел по делото.
- И кой е той? - явно заинтригуван и със задъхан от вълнение глас запита Арахангел Михаилов.
- Николайчо Любчев Паунов!
- Кооооой! Николайчо ли? Този, дето боледува ли? Абе, ти да не си луд, а!
- Аз не съм луд, ама ти да не се хванеш за малките пръсти, когато го кажа на "Буря"?
Пунчо Панчев Пунчев е градския тартор. Де що има кръчме и капанче из градчето и околните села, всичко е или на Пунчо, или се отчита на него. От 12 години се води едно дело срещу него за организиране на  рекет, кражби на охлюви и жаби, отвличането на баба Станка Пройчева и убийството на запасния фелдфебел. Делото се води, ама не могат да го осъдят, щото Пунчо се разболя по целия медицински учебник. Къде не се лекува, къде не ходи на курорти и кални бани - все тая. Чак на Хавайските острови го пратиха да се лекува, ама не, горкият едва се държи на краката си. Сега и простатата го бе стегнала. Боже! Не е лесно и да си известен - макар и бизвесмен, като Пунчо.
Николайчо Любчев Паунов даде показания, че действително познава Пунчо и че е участвал в разработването на различни престъпни схеми. Цялото градче ошашавя, а Пунчо направо бръмбаляса.
- Тоа ли, бе! Тоа нещастник акъл ли ми е давал, бе, ора? Ма вие добре ли сте, а?
Добре, зле, ама Николайчо говореше толкова умно и юридически грамотно, че нещата взеха да стават нефелни за Пунчо Панчев.
И Системата за да опази най-важния свидетел жив и здрав, го излекува. И него го изпрати на Хавайските острови на почивка, ама от там се завърнаха само придружаващите го лица - без Николайчо.
А Николайчо Любчев Паунов се обади на майка си и баща си след една година:
- Ало, тате, аз съм сина ви и се обаждам от Хавайските острови... Много съм добре, ожених се за племенница на Скалата и си имаме момченце. Скалата обеща да го прави кечист. А, благодарете на чичо Никифор. Да е жив и здрав, че намери чалъм да издъни системата. Догодина сте ми на гости с него! Целуваме ви всички! Айде, чао!