Бай Хитранко Петров е човека, който е седял на кметски стол най-много. Е, вярно, че той е кмет на село Хитреците от 50 години, ама си е кмет. Едва двадесет и три годишен през далечната 1960 Хитранко е избран за кмет, та чак до 2010, с изгледи да бъде избран отново - ако е рекъл Господ - и догодина.
Питам го първо за името, което е много специфично, а пък и съвпада с името на селото.
- Защо съм Хитранко ли? -  започва със смях старият кмет. Ами защото съм кръстен на прапрапрадядо си, а дядо ми е Хитър Петър, който е бил кмет на селото още през турско. А тук ние, в селото, сме все от  рода на Хитър Петър, та затова и то се нарича Хитреците. А старото му име е било Ахмаците.
А сега да ти разкажа как е станал кмет на селото по изричната заповед на самия султан.
В селото ни бил докаран слон и селяните били задължени да се грижат за него. Е, то от начало било повече работата като за майтап, защото селяните за първи път виждали такова огромно животно. Да, ама като им изпапало всичката трева и за овцете не останало нищо, се хванали за главите. Решили и избрали трима от селото да отидат до султана и да го помолят да си вземе слона, защото пък нямало да има овце. Решили и го сторили - тръгнали за Истамбул, до Високата Порта дядо ми Хитър Петър, даскал Груйчо Груйчев и поп Миндю. Стигнали пред палата на падишаха и почукали на огромните ковани порти.
- Кой си ти бе, страннико, та чукаш на вратата баш по обед? - попитали от стражата.
- Ние сме - отговорил Хитър Петър, обърнал се и с учудване видял, че е сам, но продължил - от село Ахмаците, близо до Хаскьой, и аз съм дошъл лично до султана.
Пуснали го вътре, казали, че селянин от едно българско село иска да се срещне със султана - по лична работа.
Султанът бил в добро настроение на духа и решил да го приеме.
- Е, казвай момко какво те води до моите палати?
- Аз, о, светли падишах, дойдох да ви благодаря, че в наше село сте ни пратили такова мило и благородно животно, като вашия слон. Ние много си го обичаме слона и с голяма радост желаем да ни пратите още един слон, та да си бъдат другари.
Султанът много се зарадвал, че ще прати още един слон в село Ахмаците, при ахмаците и че те ще поемат и неговото гледане.
- Как ти е името момко - попитал го султанът.
Петър - Ваше Величество, Петър Петрин ме викат.
- Напишете една заповед с която правя Петър Петрин кмет на село Ахмаците до като е жив! А селото от сега нататака ще се нарича Курназите (Хитреците) - заповядъл султанът и дарил от богато пребогато дядо ми.
Напуснал палата и още като излязъл на пътя, насреща му даскала и попа.
- Как я свърши бе, Петре, тази работа?
- Аз я свърших, ама вие къде бяхте?
- Абе, право да си кажем, уплашихме се!
- Ами че то и аз се уплаших и ето, вижте наградата за страха ми - отговорил дядо ми и подал заповедта султанова на даскала да я прочете.
Прочел я даскала и се развикал:
- Аферим бе, Петре! То голям хитрец излезе бе, джанъм! От твоят страх султана кмет те направи на селото ни, че и торбата ти с жълтици я напълни!
Ето, виждаш ли ги двата каменни слона? Те са от дядово ми време и са емблема на селото ни.
- А други родственици от рода на Хитър Петър да са кметове, познаваш ли? - попитах го.
- Абе не само кметове познавам, ами от рода ми излизат все министри на тока, а си мисля че и президента ми е роднина.
Разделих се със стареца и му обещах, че догодина, по време на изборите, пак ще дойда да го видя.
- Само живот и здраве! То хитреците в таз държава станаха толкова много, че май вече няма място за такива като мен.