Днес минавах покрай едно заведение. Чух някой да вика името ми. Стар познат ме вкара вътре, където обядваше и пийваше в компанията на още двама мъже  - все познати. Подхванахме разговор за политиката, за живота и за още други неща, когато единият от тях ми каза, че въпреки възможностите, които съм имал да успея, си останах един обикновен бачкатор, когото го търсят само по време на избори, да прави избори, от които печелят само други. Отговорих му, че не ставам за "големите работи" със следната притча:
Срещнал един монах просяк, който го помолил за парче хляб, понеже не бил слагал нищо в устата си от два дни. Съжалил го монахът, бръкнал в торбата и му дал самун хляб. Гладният заръфал хляба бързо и на големи хапки.
- По-бавно яж човече, няма кой да ти вземе хляба от ръцете! - казал монахът усмихнат.
- Не се знае добри човече, не се знае - отговорил с пълна уста и задъхан от бързото ядене гладният.
- А ти защо така си я закъсал? - попитал монахът.
- Е, сигурно няма да ми повярваш, но от честност.
- От честност ли - попитал учуден монахът.
- Да, добри ми човече, от честност.
- Е, та ние в манастира от кога търсим такъв човек, който да води делата манастирски! - възкликнал радостно монаха.
  Честният бил приет в манастира и започнал работа там.
Минало се няколко месеца и монахът му заръчал да продаде манастирското магаре на пазара. А магарето старо, дръгливо и куцо - за нищо не става.
- Кой ще го купи това магаре, бе отче? - попитал зачуден честният.
- Е, това е вече твоя работа - отговорил монахът - но с магарето назад да се не връщаш, разбра ли?
Отишъл с магарето на пазара честният и се развикал с цяло гърло:
- Айде, продавам магаре, продавам куцо, старо и дръгливо магаре. Продавам магаре - викал до мръкване продавачът, но не би. Хората го подминавали с усмивка и си казвали: "Този трябва много да е луд!"
Върнал се в манастира и казал, че не е можал да продаде магарето.
- А ти какво казваше, когато се мъчеше да го продадеш? - попитал монахът.
- Айде, продавам магаре, продавам куцо, старо и дръгливо магаре! - отговорил честният.
- Напусни манастира веднага, глупако! - извикал ядосан монахът, отваряйки манастирските врати.
- Ето, че и ти ми взе хляба от ръцете заради тази честност - отговорил тъжно излизащият, прекрачвайки прага. Аз ли съм глупав, честността ли не е необходима - незнам!
Та ето, затова аз съм един обикновен бачкатор, а не "играч", въпреки че можех.

Цената на честността е изключително висока. Ето затова малцина се наемат да я плащат, честни човече :)